История за самодиви, чума и духове в село Бохот (Снимки)

В "Самодивско бранище" се е вярвало, че самодивите са дух и че чумата е дух, но това вярване не било оправдано...

Бохот е село в Северна България. То се намира в община Плевен, Област Плевен. Чарът на селото е близкият язовир и гора. Гората, наречена Бохотска, е известна на плевенчани като парк "Кайлъка", тъй като продължава километри по поречието на река "Тученишка" и граничи с града. Облагородената част е обособена като огромен парк и е любимо място за разходки. От страната на селото гората предлага условия за лов и гъбарство.

Интересна е легендата за възникването на името на селото. Според преданието 9 души хайдути от местността "Среброструй" били прогонени в Бохотската гора. От кое село и град са тези хайдути преданието не може да установи, както и колко години са хайдутствали. Когато им дотегнало, помолили за амнистия от турското правителство и като я получили се отдали на мирен и уседнал живот. Войводата си взел жена от с. Къшин, а момите от това село, като видели тяхната другарка как била накичена на сватбата със златни и сребърни накити, се оженили за останалите хайдути. Като се установили се повдигнал въпросът как да нарекат селото и войводата казал: "Ще замръкнем тази нощ и от природата каквото чуем, така ще назовем селото си." И понеже били близо до Кайлъка, чули, че един бухал издавал звук "Бух-Бу-Бу", зарадвали се и казали: "Така ще кръстим селото си, Бухот."

Понеже условията не били добри за разработване на пасища и ниви, те намерили по-подходяща локация - на един километър югазападно от днешното село Бохот, в местността "Селище". Не е известно колко време е живяно там - вероятно около 350-370 г.

През 1796 година обаче върлувала чума и уморила почти цялото село. Останали живи 7-8 семейства, които се заселили в днешния Бохот. По онова време на мястото имало гъста и непроходима гора, наричана "Самодивско бранище". Вярвало се, че самодивите са дух и че чумата е дух, следователно няма да ги напада. Това вярване не било оправдано, защото имало още три, макар и по-слаби епидемии - през 1810, 1834 и 1837 година.