Първите заселници в село Брегаре

Брегарчени са събрани от различни краища с най-различни обичаи и дори език

Брегаре е село в Северна България. Намира се в община Долна Митрополия, Област Плевен.

Жителите на Брегаре са преселници предимно от врачанските села Кунино, Курново и Върбешница. Селото е заселено след Освобождението от турско робство. Няма сведения или паметници, от които да се съди дали на това място някога е имало селище, освен останки от римски стратегически път за Арчар и Видин.

След Кримската война се заселили черкези и татари. Те живеели в землянки или кирпичени къщи. Татарите се настанили от "Прокара" до "Боруня", а черкезите на запад от тях. За разлика от другите по-стари селища в страната, които имат еднородно население, брегарчени са събрани от различни краища с най-различни обичаи и дори език.

След заселването на Брегаре - жителите определили места за лозя, за гора, за работна земя и пасбища. За омилостивяване на природните сили, за запазване на лозята и работната земя те са определили оброци: на лозята в местността "Орльов връх" - Света Троица, в целините над селото - Свети Илия. В семействата и до днес има запазена традиция на определен църковен празник да се приготвят храни и напитки и да се канят близки и познати на обяд.

Първите къщи в селото били ниски кирпичени постройки, покрити със слама, тръстика или керемиди. Имало и доста землянки - колиби в земята, без прозорци, само с една врата. Вътре заедно с хората презимували и кравите, воловете, биволите и конете. Повечето от къщите се правели на маза с обща стая, кухня с огнище, една соба за спане и малка стаичка (собе) за дрехите. Хората се хранели на кръгли "синии", около които сядали по 7-8 човека на ниски трикраки столчета. С дървени лъжици, всички сърбали из една голяма паница в средата на синията.

През октомври 1912 г. в селото започва да се строи църква, завършена е през септември 1915 г. и е кръстена „Архангел Михаил”. За да бъде изписана отвътре са били събирани средства от селото и държавата.