Нека подадем ръка на Любчо!

Архив Бургас

24-01-2015, 08:34

Снимка:

снимка, интернет

Автор:

Светлина Еленова

Всичко от Автора

Детето има нужда от лечение, родителите му са безсилни

Любомир Райков е дете, над което тегне страшната диагноза „Епилепсия”. Той е бил лекуван в България, без успех, но след няколкото му престоя в „Анадолу Медицински Център” общото му състояние значително се подобрява.

Проблемът, обаче, е такъв, че разходите за изследвания, прегледи, рехабилитация, път и престой на година са около 26 000 лeва.
Родителите по никакъв начин не могат да съберат тази сума. Майката на детето се грижи 24 часа на ден за него, а работи само бащата. Умоляваме ви да прочетете емоционалното му писмо до всички вас, които можете да помогнета по някакъв начин:
„Здравейте, от три години и седем месеца нашето дете Любомир Райков е с диагноза ЕПИЛИЕПСИЯ и до този момент все още не може да говори, не може да седи сам, не може да ходи.
Всичко бе нормално до онази петъчна сутрин на 8 април 2011 година , когато се събуди от един епилептичен гърч. Докторите в нашата болница в Тетевен явно се сблъскваха за първи път с подобен случай , тъй като час и половина се лутаха в поставяне на диагнозата. Още същата сутрин ни изпратиха в университетската болница в Плевен, където след скенер ни поставиха диагноза ВЪНШНА ХИДРОЦЕФАЛИЯ. Неврохирурзите казаха: за нас няма работа и след 3 дни престой бяхме изписани със съответната назначена терапия.
Състоянието обаче не се подобряваше и потърсихме помощ в болница в София. След още един скенер и ЯМР ни откриха КОРОВА АТРОФИЯ и ни поставиха още по-страшната диагноза СИНДРОМ НА УЕСТ. Започна се едно тъпчене с лекарства (едно от които доставяно от чужбина, без рецепта разбира се) и детето от ден на ден ставаше все по-зле. В желанието си да видим сина си здрав стигнахме и до Виена в една частна клиника, където тази диагноза не бе потвърдена и някои от медикаментите постепенно бяха извадени от лечението.
За съжаление обаче комуникацията с австрийската професорка бе много трудна и след близо година пропуснато време се насочихме към Турция в АНАДОЛУ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР. Междувременно прекратихме консултациите с лекарите в България, тъй като според тях повече друго не може да се направи (гледайте си го такова, радвайте му се и се примирете с проблема и никаква рехабилитация).
Не така обаче е в Турция където след четири визити и 3, 6 и 24 часови видео ЕЕГ страшната диагноза отново не бе потвърдена. Турският професор извади още лекарства от терапията, препоръчва по-интензивна рехабилитация и след година и половина лечение Любчо вече е значително по-добре, държи главата си стабилно, имаме напредък и със сядането, опитва се да говори, неща, които ни карат да продължим напред.
От рехабилитационнен център РОМАТЕМ в Истанбул също дават големи надежди за възстановяване. Средствата обаче не стигат (съпругата ми е безработна, отказаха и работа като личен асистент, въпреки че детето е 100% инвалид) а за едно посещение са ни необходими между 4 и 5 хил. лева (преглед, изследвания, престой, път). Затова ви молим и се обръщаме към всички със зов за помощ, да сбъднем най-голямата си мечта : Любчо да проходи, да каже МАМО, ТАТЕ, неща които радват всеки един родител.
Ако желаете да помогнете с SMS, изпратете кратко съобщение с текст DMS LUBOMIR на номер 17 777



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен