Тити Папазов ексклузивно пред Plevenutre.bg за Левски, Плевен и Майкъл Джордан

"Рано или късно Плевен отново ще се гордее със своя баскетболен отбор", смята Тити

Едва ли има нужда да ви представяме Тити Папазов. Неуморим и колоритен ексцентрик, неповторим и емоционален типаж. Тити се е превърнал в синоним за баскетбола в България. Представя ли си някой изобщо този спорт без неговото присъствие? Да гледаш мач на Тити е емоция, но да говориш с него е още по-вълнуващо. Баскетболният спец от вчера е в Плевен заедно със своя любим Левски, за когото преди дни се състоя невиждано шоу в столичната зала „Арена Армеец“, посетено от над 10 хиляди души. Часове преди четвъртфинала на„сините“ за Купата на България в града на Панорамата, Тити се съгласи ексклузивно да даде интервю за читателите на Plevenutre.bg.

Само преди броени в "Арена Армеец" се случи нещо грандиозно - шоу-мача в подкрепа на Левски. Отмина ли емоцията и оправдаха ли се очакванията ти?

По-скоро се оправдаха. Реално погледнато, ако трябва да бъдем максималисти, останаха 2000 места в залата свободни, но те бяха на балкона. Празникът се получи. Февруари месец да направим такова събитие - резултатът е повече от отличен. И като емоция, и като финанси. Но най-вече е важно това, че отново бяхме едно цяло. Имаше толкова много млади хора, деца. Усмивките и доброто настроение в залата бяха най-положителното нещо.

В рамките на една година се оказваш център на „синя кауза“ – стогодишния юбилей на футболния отбор и сега случващото се в баскетболния тим. Чувстваш ли го това като една голяма победа? Че всъщност това е смисълът на всичко – да видиш хората обединени.

Абсолютно това е смисълът. Ще бъда щастлив тогава, когато Левски пълни всеки мач своята зала. Левски има най-вярната публика. Нормално е да бъде претенциозна, но при всички случаи реалният резултат ще го видя в момента, когато всичко мачове на тима са силно посетени. Както е по стадионите в цяла Европа. Резултати, проблеми - има ред неща, които съпътстват всичко, но смятам, че всеки фен трябва да бъде до отбора си. Естествено, емоцията е много по-силна и добра, когато има успехи. Но истинските фенове подкрепят отбора си във всеки мач. Левски има този потенциал, но ние нямаме тази култура като цяло в страната. На мнение съм обаче, че във времето това ще се случи. В провинцията  забавленията реално са много малко и всеки клуб си има своята публика и своето постоянство – Ямбол, Плевен, Варна... Докато Левски без проблеми може да събира по 2500 души в залата, независимо кой е съперник. През годините и публиката малко се поразглези. Страшно много спорт се предава от големите европейски първенства и това намалява бройката на посещенията. Но във всяка нормална страна, има сериозни приходи от билети, които може да бъдат като база за бюджета на един клуб.

Това може ли да се случи и тук?

В годините ще се случи, да. Би трябвало. България изостава, но щом се случва навън, ще се случи и при нас. С малко закъснение, но ще се случи. Убеден съм, че на този мач в „Арена Армеец“ никой не е търсил начин да влезе без пари. Чисто съвестта му не го е позволявало. Докато при другите мачове се гледа да се изхитри. Така сме устроени и това изисква повече време - промяната на манталитета.

А случилото се в „Арена Армеец“ окрили ли теб и играчите ти за предстоящия турнир за Купата?

На този етап нашето представяне е базирано преди всичко на дух и емоция. Драстично не може да се променят нещата. Има приятно настроение в момента, но това няма да ни помогне да спечелим купата. Има фаворити, отбори с доста по-сериозен потенциал. Имаме си и нашите амбиции, но сме реалисти.

Имаш доста приятни спомени от Плевен...

Да. Две купи съм печелил тук. Прекалено е хубаво да си мисля за трета в момента. До 22 февруари ние сме актуалните носители на Купата и ще я защитаваме, доколкото е възможно, въпреки че има тимове с доста по-добър потенциал.

Кой е изявеният фаворит според теб?

Лукойл. Няма какво да се коментира. Като цяло те са най-стабилни. Направиха колебливи мачове, но именно тези колебания ще ги обединят и ще ги накарат да подходят по-концентрирани. Нестабилните игри през последния месец може да им бъдат само в плюс.

Наболяла тема ли е за баскетбола въпроса с чужденците? Къде са младите български кадри?

Няма ги тези млади кадри, защото рязко ще падне класата. Но смятам, че аз съм намерил добрия баланс – 4 чужденци и 8 българи. Българските играчи трябва да се преборят за своето място. Ето, сега се наложи да вземем чужденец на позиция, за която нямаше алтернатива на български играч. Не можем без чужденци. Въпросът е те да бъдат класни, да бъдат пример за децата и да ги палят по спорта. И да вдигат самата класа на първенството, а не да идват само за бройки.

Има ли нещо, което не си успял да постигнеш в баскетбола?

На върха на всичко в тази професия е работата в националния отбор. Бил съм в състава на Пини Гершон, но реално като пръв треньор не съм успял. Не го чувствам като „липсва ми“, но е нещо, което много съм искал да постигна. Да си треньор на националния отбор е най-голямото признание за всеки един треньор. И ако това е съпътствано с добри резултати, не може да не се радваш.

Майкъл Джордан е твоят идол и си имал шанса да го гледаш на живо. На читателите ще им е интересно да чуят историята.

Гениален баскетболист! Аз съм един от милионите, които са били негови фенове. Мой идол и уникален спортист, който остава в историята на баскетбола и спорта изобщо. Невероятен. Видях го в Париж, на един турнир на „Макдоналдс“. Беше 1997-а година, ако не се лъжа. Стоях на 10 метра от него. Джордан трудно може да бъде повторен. НБА се опитва да създава герои през годините и има много големи имена, които се отличават. Но никой не може да се доближи до него. Майкъл е много различен от всички останали и затова е най-големият. В целия американски спорт, както и в световния, Майкъл Джордан е символ на победител. Дори за по-малките, които не го познават, само като слушат и само като събират информация за него, той може да бъде пътеводител, да бъде максимално използван като пример за подражание, да бъде символ на всичко добро, което може да се случи в спорта. Такъв човек се ражда един път на сто години, така че дай Боже след 50 да се роди още някой като него.

Какво ще пожелаеш на плевенчани?

Да са живи и здрави, най-важното. От чисто спортна гледна точка мога да им пожелая Плевен да се върне там, където беше през 1995-1997-а година. Във вашата зала е имало незабравими мигове – тук бяха победени Реал (Мадрид), Бенфика... Едно невероятно европейско представяне от този легендарен отбор. Плевенската общественост го заслужава. От сърце го желая, защото това ще бъде добре и за българския баскетбол. Там, където е текло, пак ще тече. За съжаление реалностите са такива, че за да имаш добър отбор, преди всичко трябва да имаш финансов потенциал. Колкотo и да звучи банално, това е реалната истина на 21 век – финансите и бюджетът на един отбор определят класата му. Но рано или късно - Плевен отново ще се гордее със своя баскетболен отбор.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен