Маги Халваджиян пред Plevenutre.bg – за X Factor, Плевен и истината за успеха

Плевен Лайф

10-09-2015, 13:50

Снимка:

X Factor

Автор:

Георги Стоянов

Всичко от Автора

"Ако нямаш характер да се бориш тук, няма да успееш и в чужбина", категоричен е продуцентът

Магърдич Халваджиян е член на звездната съдийска четворка в новия сезон на X Factor. Той е един от най-известните и доказани професионалисти в българския шоубизнес. Дългогодишната работа с десетки артисти и музиканти, шестото чувство в подбора на таланти и безпогрешният усет в създаването на успешен продукт го превръщат в ценен представител на журито в музикално шоу №1 в света. Маги е роден на 18 февруари 1967 г. в Плевен. По-късно е живял във Варна, в различни италиански градове и в Москва, където завършва училище за цирково майсторство. Завършва режисура в Нов български университет. С продуциране се занимава от средата на 90-те години. Негови са едни от най-рейтинговите предавания в ефира — "X Factor", "Море от любов“, "Имаш поща“, "Стар академи“, "Сладко отмъщение“, "Ясновидци“, "Пълна лудница", "България търси талант", "Като две капки вода", "Големите надежди" и др. Сред филмовите му успехи пък е сериала "Седем часа разлика". Ето какво сподели Маги Халваджиян специално за читателите на Plevenutre.bg.

Маги, новият сезон на X Factor вече стартира официално. Какво ще бъде по-различното в него?

Явиха се много талантливи хора, всяка година е така. Този X Factor ще бъде сезонът на характерите – нещо, на което много държа. И да имаш най-големия талант, ако нямаш характер, нищо не може да стане. X Factor свършва и след това е важен характерът за тези, които остават да работят и които трябва да останат в сърцата и душите на слушателите.

Защо се спря на Люси Дяковска? И как се стигна до решението и ти самият да се включиш в журиращата четворка?

За Люси аз го взех решението, а за мен - телевизията. Обсъдих го с моя екип и решихме, че в тази комбинация ще се получат добре нещата. А иначе, познавам личностните и професионални качества на Люси, знам колко е позитивна и готина. Гледах да събера екип, който да е позитивно настроен. Не ми се иска в X Factor да има лоша аура, лоша отношение към участниците. Да, трябва да се казват нещата в прав текст, но те могат да се кажат възпитано и нормално. Познавам всички в журито и знам кой какво възпитание и отношение има към професията, към живота и към хората. На мен ми харесва тази комбинация, в която сме.

Писали сме неведнъж в Plevenutre.bg за връзката на фамилията Халваджиян с Плевен, но какви са твоите спомени за града?

Всъщност аз съм напуснал Плевен много рано. Роден съм там, но съм напуснал града на година и половина - две. Единствената ми връзка в момента е моя чичо Арменак, който е най-малкият брат на баща ми. Те са трима братя. Той дълги години беше директор на стоманолеярния завод в Плевен преди да се пенсионира. Сега си има собствен бизнес, в Априлци има хотел. Рядко се връщам в Плевен, а и къщата, в която беше цялата арменска фамилия, се продаде отдавна.

Но пък плевенчани познават и д-р Роберт Халваджиян...

Той ми е братовчед. Със 7-8 години е по-малък от мен. От дете беше супер дисциплиниран. Мисля, че и до ден-днешен става в 6 часа сутринта. Беше много устремен. То се вижда - човек като знае какво гони, като е съсредоточен в работата си, обича си професията - нещата се получават. Винаги, когато го чуя, той е на някакви специализации и конгреси някъде по света... или е в операция (смее се). Това значи, че някой наистина си обича професията много. Адски много го обичам, защото е изключително свестно момче. Страхотен професионалист е. Какво повече да кажа... Това са неща, които трябва да се ценят в нашата държава, в която повечето хора не са си на правилното работно място и работят работа, която не обичат. Затова и няма резултати.

Ръководиш изключително голям екип, в който има страхотни актьори, изпълнители и професионалисти като цяло. Трудно ли се поддържа една такава "машина"?

Зависи. Пак опираме до това доколко си влюбен в работата си. Когато не възприемаш работата си като работа, а ти е удоволствие, тогава няма никакви трудности. Да, уморително е, тежко е, но когато си обичаш работата, дори и да работиш 14, 15 или 16 часа на ден, това не тежи. Да, уморяваш се, но не се затормозяваш психически, защото това ти доставя удоволствие. Сигурно съм от късметлиите и тези не толкова много на брой хора, които работят работата, която обичат и им е на сърце. Така че каквото и да се случи в тази работа, то е част от удовoлствието, дори когато е негативно, защото просто обичаш това, което правиш.

Oсвен "X Factor", кaкво друго могат да очакват зрителите от екипа ви в близкото бъдеще?

Над много неща работим. Подготвяме и едно друго предаване, но е рано да говоря за него. Може би до края на годината би трябвало да тръгне. Работим върху сериали. Работим и върху игрален филм, който сигурно октомври ще се снима, но той не е за България - правим го за други пазари. Общо-взето, работа много и то все такава, която ни забавлява много.

Живял си дълги години в Италия, но впоследствие се завръщаш в България. Какво би казал на младите хора, които се колебаят дали да се върнат? А и на тези, които смятат да напуснат страната и не виждат реализация тук.

Продължавам да смятам, че държави като Италия, Германия, Франция и т.н. са далеч по-добре уредени от нашата. Ясно е, че ако там работиш по специалността си нещо, в което си добър специалист, ще изкарваш много повече пари, отколкото в България. Но шансът това да се случи е изключително малък. Т.е. да те предпочетат пред някой местен, за да вършиш някаква работа, в която дори и да си много добър. Естествено, случва се. Знам много такива примери на българи, които са си намерили мястото там, но според мен това е доста по-рисково, отколкото да намериш нишата на пазара в България, в собствената си професия. Смятам, че България далеч не е покрила в бизнес отношение всичко, което може да се прави. Тук възможностите са неограничени за хора, които имат хъс и желание да работят, които имат някакъв талант и са предприемчиви да измислят нови неща. Винаги бих препоръчал, на който и да е млад човек, да направи точно това, защото според мен отиването в чужбина е по-лесния вариант. Изглежда по-сигурен, но истината е, че макар и по-трудно, шансовете тук да се успее са по-големи.

Някои го приемат за „спасение“, но всъщност май е бягство...

Да, аз го приемам за бягство. На мен също не ми харесва политическата обстановка и „игричките“, които се играят тук. Тези "игрички" водят до това, че кадърни хора не могат да си намерят работа, кадърни хора са прецаквани от друг вид хора - не толкова кадърни. Обаче пък най-сладкото нещо е точно в такава ситуция да си успял и да побеждаваш. Тогава всъщност се открояват истински можещите и истински кадърните, защото колкото е по-трудна средата, в която ти успяваш да се справиш, това значи, че си толкова по-силен професионално и като характер. Ти, ако нямаш характер, за да се бориш тук, няма да успееш и там. На мен ми е правило впечатление, че повечето хора, които се връщат неуспели от Америка, си намират някакви оправдания. Имам случаи, в които съм познавал хората, а тях ги мързеше и тук да направят каквото и да било. Имат идеи, но нямат нужния хъс и предприемчивост. Отиват, връщат се и в крайна сметка нито там успяват, нито тук. Хора, които са успешни тук, успяват и там. Това е въпрос до човек, а не каква е средата или мястото.

Стана дядо преди няколко месеца. Какво е чувството и промени ли те по някакъв начин появата на малкия Еди?

О, много ми е хубаво! За мен нищо не се е променило, просто има допълнителни положителни емоции, от които всички имаме нужда. Чувствам се изключително добре. Има още едно мило малко същество, за което да се грижиме. Това са прекрасни неща. Смятам, че всеки дядо се чувства много добре. Както и всяка баба. (смее се) Това е нормално. Все едно ние сме си го родили това дете, така се чувстваме.