Ние, актьорите, приемаме всичко по-скоро като начин на живот и проблемите отстъпват пред удовлетворението

Както вече писахме, звездите от "Под прикритие" пристигат този понеделник в Плевен за постановката "Агенти". Пиесата и визитата на актьорите предизвикаха сериозен интерес сред плевенчани, което накара Plevenutre.bg да предложи на читателите си среща с един от героите, който всъщност е и наш съгражданин. Иво Йончев се завръща в родния си град, откъдето тръгва и професионалният му път, а ето какво ни разказа за актьорската професия, както и какви спомени пази от града на Панорамата.

Иво, как попадна в „Агенти”? Разкажи ни малко повече за самата постановка и впечатленията си от работата с екипа.

Идеята за "Агенти" се роди още по време на снимките на 3-ти сезон на сериала, а Йосиф Шамли беше човека, който даде предложението и всички останали се съгласихме на момента. Фактите, че вече бяхме работили всички заедно като екип и, че ни беше изключително приятно да го правим ни амбицира веднага да започнем с подготовката на проекта. Текста на самата пиеса е истински шедьовър - печелил е награда Пулицър, а в последствие е екранизиран във филм с участието на Ал Пачино, Алек Болдуин, Кевин Спейси, Джак Лемън, Ед Харис и други големи звезди и номиниран за серия награди и отличия. Много умело автора е описал проблемите и ежедневието на няколко обикновени хора, борейки се да оцелеят в света на бизнеса, както и други хора, които са на коренно различно стъпало в йерархията, сблъсъка на виждания и интереси на тези личности и крайния резултат от това. Разбира се, пиесата има солидна развръзка и доста интересен край, но това зрителите могат да видя само на сцената на ДКТ "Иван Радоев" в понеделник. Работата ми с екипа започна още по време на снимките, като впоследствие се трансформира и на сцената, което пък ни позволи да се опознаем и сближим по нов начин, да си партнираме в тотално различна атмосфера и да създадем проект като този заедно и от самото му начало. Целият екип е по-сплотен отвсякога и удоволствието да сме заедно е водещо.

Имаш ли обяснение за успеха на "Под прикритие" и голямото му одобрение сред младата аудитория?

Успехът на сериала се базира върху няколко различни фактора, без които нямаше да получи одобрението на публиката, но смятам, че едни от основните такива са много добре описаната история, в която много от зрителите разпознават себе си или свои познати, превъзходната актьорска игра и добрия кастинг за всяка една от ролите, както и майсторското заснемане и монтиране на кадрите. Тези и други детайли правят сериала наистина успешен и актуален във времето в което живеем. А успеха на подобен проект неминуемо се нуждае от този ефект.

Ще ти липсва ли ролята на инспектор Манолов в последния пети сезон?

Разбира се, че ще ми липсва ролята, тя беше станала част от реалния ми живот и неведнъж съм имал чувството, че втората ми работа е полицай в ГДПОБ. Много често съм ходил на снимки с чувството, че ме очаква спецакция с престъпници, а не снимачна площадка, и, че историите, разказани в сериите са реални моменти от живота на актьорите.

Идваш ли си често в Плевен? Какви спомени ти носи родния град?

За съжаление не много често, тъй като нямам почти никакво свободно време, но правя всичко възможно това да се промени, тъй като много харесвам града си и бих искал да прекарвам повече време в него. Все още имам роднини и приятели, които с удоволствие виждам като си идвам, но не е като да живееш в него. Спомените ми от града са страшно много, тъй като имах щастието да изживея едно прекрасно детство, преминало в игри навън, големи компании от приятели, хиляди интересни случки и непрестанно забавление. Мога да разкажа много спомени, но ще се огранича само до един от интересните - тъй като когато бяхме малки и нямахме компютри, целият ни ден минаваше в игри навън и веднъж с един приятел решихме да играем на командоси, преследвайки случайно избрани хора по улицата - стигнахме до там, че проследихме един човек чак до Ловеч, но тъй като бяхме малки никога не бяхме ходили там и се изгубихме. Прекарахме цял ден в лутане и търсене на начин да се приберем в Плевен и накрая извадихме късмет с един добър човек, който ни докара с колата си.

Как се насочи към актьорската професия? Имаше ли трудности през годините и минавало ли ти е за миг през ум, че може да се занимаваш с нещо друго.

Интересът към професията дойде още в тийнейджърските ми години, когато се събирахме с големи компании от приятели и всеки от нас играеше различни сцени или случки, влизаше в роли или просто забавляваше останалите. Всичко продължи в училище, където всички сценични прояви се поверяваха на мен, а съучениците ми искаха да им разказвам вицове или забавни истории в междучасията. Професионално започнах да се занимавам с актьорско майсторство в Плевенския театър, където бях част младежката му трупа с която създадохме един от емблематичните спектакли за тези години - "Рикошетът на Морфей". Именно след този спектакъл и огромния му успех взех окончателното решение, че професионалния ми път занапред трябва да е в актьорската професия. Трудности винаги е имало, тъй като това не е никак лесна професия, но ние, актьорите, приемаме всичко по-скоро като начин на живот и проблемите отстъпват пред удовлетворението. А ангажименти извън актьорската професия винаги съм имал и ще продължавам да имам, тъй като смятам, че трябва и мога да се развивам в много различни области. Всеки придобит опит може да бъде полезен както в живота, така и на сцената и се радвам, че до момента съм успял да изградя сериозна професионална кариера в сферата на маркетинга, рекламата, продажбите и др.

Коя е ролята, която те е грабнала най-много? Независимо дали става дума за в киното или в театъра. И всъщност - къде се чувстваш по-добре - на сцената или пред камерите?

Нямам такава роля до момента, тъй като всяка една ми доставя огромно удоволствие и ме грабва, независимо дали е в театъра или в киното. Още повече, че двата типа роли са коренно различни - театралната роля ти дава много неща, които кино ролята не и обратното. Относно това къде се чувствам по-добре - няма такова място, и на двете се чувствам максимално добре. Киното дава една по-голяма свобода, тъй като ангажимента е концентриран в един или няколко снимачни дни и подготовката за ролята се прави главно на снимачната площадка, докато театъра изисква от актьора много голяма и продължителна подготовка, постоянство и усвояване на ролята с всяко следващо представление. Театралните постановки са посещавани от жива публика, която още в началото на представлението дава заявка дали ще бъде в синхрон с теб до края, докато в киното общуването е само с обектива на камерата и обратната връзка за резултата липсва. Като цяло всяка една роля трябва да провокира артиста и да му дава амбиция за нова и нова.

Спомняш ли си за някой забавен гаф по време на представление?

Един от най-големите беше точно в Плевен - имахме представление в зала "Катя Попова", в което двете главни роли бяха поверени на момче и момиче и на премиерата момчето не се появи на представлението. Тогава нямахме телефони или социални мрежи, за да разберем какво му се е случило и го изчакахме до 19:15, след което режисьора беше категоричен, че трябва да играем, въпреки отсъствието му. Изиграхме цялата пиеса и всички сцени, в които участваше и момчето, минаха успешно, макар и като монолози. И в крайна сметка представлението мина.

Какво ново ти предстои? Филмови проекти, театрални постановки...

На този етап подготвяме ново представление с мои колеги, което ще е наистина новаторско и интересно, но засега няма да издавам повече информация. Запазвам си правото да кажа на вас повече информация веднага след като имам тази възможност.