Ветеран от войната се срещна с учениците от ПГРТО

93-годишният о.з. лейтенант Захари Койчев разказа за участието си в двата етапа на Втората световна война

В началото на тази седмица учениците от Професионална гимназия по ресторантьорствo, търговия и обслужване - Плевен имаха вълнуваща среща. Своите спомени от Втората световна война дойде да сподели 93-годишният ветеран о.з. лейтенант Захари Койчев. Той бе придружен от председателя на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните на България – Плевен о.з. полк. инж. Иван Смарандов. Полк. Смарандов информира, че в Плевенска област има 246 ветерани, като в града те са 64, а в общината – 26. Един от най-дейните и енергичните от тях е Захари Койчев. Срещата бе част от дейностите по проект “Мир” – 70 години от края на войната – 70 години от освобождението – да защитим човешкото достойнство свободни и в мир и да изградим бъдещето на Европа, информират от гимназията.

В продължение на един астрономически час лейтенант Койчев разказва с много вълнение за себе си, за своите славни предци – въстаници и революционери, и за участието си в двата етапа на Втората световна война. Разказът му събуди интереса на учениците и те задаваха много въпроси, свързани с живота на българските войници на фронта – с какво са се хранели, дали е имало и жени във войската, как са били посрещани от местното население в Сърбия и Унгария, дали са успявали да изградят приятелства помежду си…

Спомените на ветерана от войната бяха в широк диапазон – от ужасяващи до комични. Незабравим е случаят в гр. Долни Михоляц, когато Захари Койчев спасява немец. На въпроса: “Кой е най-хубавият Ви спомен от войната?”, той отговори, че това е времето след раняването му в лявата ръка край чифлика Тормащелек. За момента, в който, изкъпан и нахранен, попада в стаята с две легла и бели чаршафи, казва: „Бях най-щастливият човек“. И замълчава, споменът видимо го вълнува и след 70 години. „Мислех, че съм приключил войната“, добавя той. Но не познава – след излекуването се връща обратно на първата линия.

След демобилизирането си Захари Койчев записва медицина, но не завършва заради обстоятелства от битов характер. Преживяното през войната го кара да преосмисли житейската си философия и да се радва на всеки нов мирен ден.