Тодор Мангъров оцеля въпреки лекарските прогнози

Тодор Мангъров е бивш офицер от армията и от 10 години води лична война с едно рядко и смъртоносно заболяване. Успява да осъди Министерството на здравеопазването, побеждава болестта и изминава 3200 км на колело в Африка. Плевенчанинът разказа повече в предаването "Преди обед" по bTV.

"Животът ми беше нормален допреди 10 години. Физически здрав, спортувах, тичах, играех футбол... Заболяването белодробна хипертония е много гадно, развива се изключително бързо. Когато усетих първите му симптоми, бях изненадан. Силен задух, бърза изморяемост... В един момент едни пет стъпала започват да изглеждат непреодолима преграда. Заболяването е трудно за диагностициране. Обикновено хората, страдащи от този тип заболяване, изминават дълго лутане между болници и лекари, с различни диагнози", разказа Тодор.

"Лекарят, който ме прие, познаваше заболяването. Още на първия преглед го предположи, след което потвърди. Бързо поставената диагноза спомогна за своевременното лекуване. 2006-та година перспективата беше много неприятна. Преживяемостта с тази диагноза е между 2,5 и 3,5 години, когато е без лечение. Лечението пък бе скъпо, излизаше 2000 лева на месец. Това ми се отрази негативно. 6 месеца бях в депресия, в дупка. Задавах си въпроси защо на мене, има ли изход. Правех пазарлъци с онзи "отгоре"... Около 2009-та година се намерихме 4-5 човека с това заболяване", допълни Тошко.

"Нямам представа как успях да изляза от тази дупка и да започна диалог с МЗ. Това се случи, но нямаше никакъв резултат, което логично доведе до завеждане на дело. Пациентите се обединихме в пациентска организация и започнахме битка за осигуряване на лечение, която завърши успешно. Започнахме да даваме гласност на този тип проблеми. 2014-2015-та година вече имаше включени над 100 човека за лечение с белодробна хипертония", разказа Мангъров.

Операцията му във Виена била платена от здравната система. Сумата била около 100 хиляди евро и това довело до драстично подобряване на качеството му на живот. Впоследствие още шест пациенти минали по същия път.

Година след интервенцията усетил, че може да прави нещата, които болестта не му позволявала преди това. Хрумнало му да се качи на велосипед и да измине 1200 км до Виена, за да благодари лично на професора и екипа му, извършили операцията. И го направил.

След това пък Тодор прекосил с велосипед и Африка.

"Срещнах много предизвикателства там. Спи се изцяло на палатка. Целият ми багаж беше на колелото. Имаше доста свръхемоционални моменти, тъй като имах близки срещи с контролните органи в съответните държави. Но емоцията, която ми даде това пътуване, е много голяма. Бих препоръчал на всеки, който е изживял някакъв катаклизъм в живота си, да направи нещо, което да го стимулира да продължи напред. Това пътуване мен ме стимулира по всякакъв начин да продължа напред и да дам добър пример на хората, които си мислят, че са в дупка и безиходица. Никога няма безизходица и никога няма дупка. Винаги има малко нагоре и малко напред", завърши Тодор.