"Искаме да ти се извиним, понеже не направихме достатъчно и не се изправихме до теб, тогава, когато трябваше...", споделят приятелите на свещеника

От Културен център "Евгений Босилков - Белене" честитиха рождения ден на отец Паоло Кортези чрез емоционално писмо. Припомняме, че преди няколко седмици католическият свещеник беше отзован обратно в Италия след скандала със семейството сирийски бежанци в крайдунавското градче.

Публикуваме пълния текст на писмото:

"Странно е, че не си тук, за да те поздравим лично и да празнуваме заедно, както е било винаги досега. Липсва ни присъствието ти и сме огорчени, че сме в пълно неведение – не знаем къде си, как си и какво става с теб. Познаваме те и затова сме сигурни, че решението да заминеш така ненадейно не е било лично твое – ти не би се уплашил от клевети, лъжи и дори заплахи за живота и никога не би ни изоставил по този начин и по собствена воля.

Искаме да те уверим, че можеш да разчиташ на нашата подкрепа безрезервно, защото през последните години доказа своята всеотдайност, целеустременост и кураж. Злословия, нападки и груб език ще има винаги, защото злото съпътства доброто, а най-дейните са винаги под най-голям прицел. Но това не може да спре теб, както не може да спре и нас, защото християнинът е длъжен да се бори за истината, любовта и вярата.

Искаме да ти благодарим за това, че си толкова активен и открит, за голямото ти желание да помогнеш на нашата общност, на нашия град, затова, че всячески се опитваш да ни вдъхваш смелост и надежда за по-добро бъдеще. Едва ли има човек, който те познава, да не е чувал за многобройните проекти, с които се ангажира общността ни и които ръководиш с ентусиазъм и плам, единствено и само за да се раздвижат, поне малко, нещата в града ни, а и в държавата, що се отнася до Мемориалния Парк, който така силно всички ние копнеем да изградим, с общи усилия и с помощта на институциите, в името на най-великия ни съгражданин, блажен Евгений Босилков и всички невинни жертви на тоталитаризмите.

Излишно е да изброяваме другите, на пръв поглед дребни неща, с които си се захванал, за да помогнеш по някакъв начин или поне да внесеш малко комфорт в живота на нуждаещите се, независимо от тяхната етническа, религиозна или културна принадлежност. Знаем, че няма да го одобриш, защото и ти като нас, си убеден, че добро не се прави, за да се изтъква, а защото извира от сърцето и защото така ни учи нашият Господ Исус.

Искаме да ти се извиним, понеже не направихме достатъчно и не се изправихме до теб, тогава, когато трябваше... някак се оказахме неподготвени, тъй като едва ли някой от нас е очаквал, че идването на мъж, жена и две деца, сирийци, бягащи от война, могат да предизвикат такъв гняв, клевети и омраза. Нямаше как да го предвидим, защото намерението да се приюти бежанско семейство, с легален статут, ни беше известно отдавна, още откакто Папата призова всяка енория да направи това!

Ние имаме едно оръжие, с което да се борим за теб и това е молитвата. Молим се горещо, не само за теб и за общността ни, но и за Епископа, за твоите Настоятели в Италия и България, и за твоите събратя, защото знаем, че решението ще бъде тяхно и ние ще трябва да кажем като теб: OBBEDISCO.

Убедени сме, обаче, че те ще те върнат много скоро при нас, независимо от разногласията и различията ви по някои въпроси, защото им вярваме, ценим и обичаме, и защото нямат причина да постъпят другояче - ти не си направил нищо незаконно или небогоугодно. Не си пристъпил никой човешки и божи закон.

И така, отче, ние те очакваме и се надяваме, че ще си с нас на Възкресение Христово.

Само преди няколко дни, на празника Благовещение, папа Франциск се обърна към свещениците в Милано, с думите: „Изберете предградията, предизвикайте промени, запалете слабата, угаснала надежда в обществото, което е станало безчувствено към болката на другите”.

Ти го правиш, отче. Пожелаваме ти да продължаваш да го правиш, с все същия хъс, устрем и упование в Бога, тук, заедно с нас!

„Моята дейност няма значение, но, ако целта на моите действия е Бог, те имат почти безкрайна стойност. Трябва да се убедим в тази истина, която ще ни направи свободни и ще ни държи далече от всяко нещастие, униние и съмнение. И Истината ще ни избави. Изкачвайки се към върха обаче, ние не трябва да търсим да се доближим само да небесата, но от там да хвърлим още един по-добър поглед върху съществуващия свят, там където Христос има нужда от нас, за да изгради Своето Царство. Това е върховата точка на нашето звание: да приемем Христос като Спасител на душите си и да Му помагаме колкото ни е възможно да бъде Спасител и на другите. От Бог ни е възложена задачата като строители на Неговото Царство на земята. В този смисъл всяка наша най-малка въздишка в Името Божие е пред неговото лице един камък за изграждането на Неговото Царство.” Блажен Евгений Босилков