Първо искам да изкажа огромната си благодарност на Плевенска филхармония и в частност на нейния директор Любомир Дяковски за поканата и за предоставената възможност! Усещането е смесица от голямо вълнение, гордост и радост от факта, че ще мога да дирижирам симфоничния оркестър на родния си град. Но заедно с това идва и усещането за отговорност към оркестъра, към публиката, чиито доверие и очаквания трябва да оправдая, а за един млад диригент това е от особена важност.

 

 

Когато бях на три годинки, ми подариха играчка-пиано, на което аз започнах да свиря мелодии, чути от телевизията и радиото, както и да си съчинявам свои - това беше много увлекателно за мен, приемах го като игра. Родителите ми забелязаха, че имам интерес към музиката, и ме записаха на уроци по солфеж и пиано. Беше толкова отдавна, но все още си спомням първите опити с малките пръстчета по големите клавиши. В пети клас ме приеха в НУИ "Панайот Пипков", където получих фундаментални знания за музиката, а и не само, благодарение на прекрасните учители.

 

 

Нагласата да превърна музицирането в професия се формира в мен окончателно, когато бях в гимназиалния курс на обучението си в НУИ "Панайот Пипков". В тийнейджърските години, както при почти всеки музикант, са се появявали и мисли за отказване, но все нещо ме е карало да не спирам да се занимавам с музика.

 

Мисля и се надявам, че успехите ми като диригент тепърва предстоят. Иначе като пианист ясно си спомням успешното си представяне на конкурса "Светослав Обретенов" от 2008 г., когато станах лауреат с две награди. За това мое постижение най-голяма заслуга има моята преподавателка по пиано Елеонора Карамишева. Мечтаех си за награда, но не очаквах да са цели две и бях много щастлива и развълнувана!

 

 

Качествата, които са необходими, за да бъде добър един диригент, са различни по вид - музикални, личностни, лидерски, психологически... Но според мен най-важното за диригента е да има ясна вътрешна концепция за произведенията, които изпълнява и да може категорично да я предаде на музикантите, с които работи, така че да ги поведе към убедително изпълнение на сцената. Всички свои качества той трябва да използва в услуга на тази основна негова задача.

 

Трудно... Държавата не отделя достатъчно средства за култура, в това число музика, но такава е действителността, в която живеем. Преди двеста или триста години не е било по-лесно, тогава е имало други проблеми. Но музикантите са такива първо по призвание и чак след това по професия. Именно затова въпреки ниските си заплати, огромен брой музиканти не се отказват от професията си. Намират странични начини за препитание, борят се с трудностите, но не се отказват от музиката.

 

 

Плевенчани ще имат удоволствието да чуят програма, включваща в себе си интригуващи и емблематични за стила си произведения, които всеки ценител на класическата музика познава добре. Това са Увертюра "Дон Жуан" от Моцарт, Концерт за пиано и оркестър №1 от Менделсон, в изпълнение на изключителния пианист Иван Дончев, както и Симфония №5 от Бетовен, позната още като "Симфония на съдбата", заради така известния си начален мотив.

Желая на плевенчани най-вече здраве, повече усмивки и по-малко ядове! А за доброто настроение много помага изкуството, затова - обръщайте се по-често към него!