Изследването "Регионални профили: показатели за развитие” с обхватна информация за състоянието на Плевен

Плевен е сред областите с най-нисък естествен прираст

Брутният вътрешен продукт на глава от населението и заплатите в област Плевен нарастват по-бавно от средните за страната и областта все повече изостава. Това показва доклад 2017 на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Намаляването на заетостта и увеличаването на безработицата в областта през 2016  г. контрастира с положителните тенденции на национално ниво. Инвестиционната активност в областта е сравнително ниска.

Значително по-ниски от средните за страната остават достъпът и използваемостта на интернет от местното население. Оценките на администрацията за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ от плевенските общини са съизмерими със средните за страната, се посочва в регионалния профил за показатели за развитие на областта.

Област Плевен е сред тези с най-нисък естествен прираст. Коефициентът на механичен прираст също намалява и през 2016 г. достига най-ниското си ниво за последните десет години.

Резултатите на зрелостните изпити в областта остават сравнително слаби.

Плевен е една от областите с най-добра оценка за състоянието на здравеопазването.

Съдиите в областта са сравнително слабо натоварени, а правораздаването – бързо.

Макар и интересът към музеите да е традиционно висок, културният живот в областта не е особено интензивен.

Доходи и условия на живот

БВП на човек от населението в област Плевен продължава да нараства, но ръстът му е по-нисък от средния за страната и през 2015  г. достига 7039  лв. при 12  339 лв. за страната. Подобна картина се наблюдава и при заплатите. Докато преди кризата размерът на средната годишна брутна заплата в областта е над 80% от средната за страната, през 2015 г. тя е под 75% със стойност от 7892 лв. при 10 535 лв. за страната. Средногодишният доход на лице от домакинството в областта обаче остава относително висок. Той е причината областта да се доближава до средните стойности за страната по дял на населението, живеещо с материални лишения (27% при 32% за страната), както и по дял на населението, живеещо под националната линия за бедност (24% при 23% за страната) и през 2015 г.

Пазар на труда

Икономическата активност в област Плевен намалява в унисон с тенденцията в страната през 2016 г., като достига 66,5% при 68,7% за страната. Но докато в страната това е съпътствано от нарастване на заетостта и намаляване на безработицата, в област Плевен се случва точно обратното. Заетостта намалява под предкризисното си ниво, което успя да надхвърли през 2015 г., и достига 59,5% през 2016 г. при 63,4% за страната. Плевен е и една от малкото области, в които безработицата нараства през 2016 г. Докато в страната безработицата намалява с 1,4 пр.п., в област Плевен тя нараства с 1,4 пр.п. до 10,6%. Наблюдава се и влошаване на образователната структура на населението на възраст 25–64 години. Делът на висшистите намалява слабо до 24,1%, а делът на населението с основно и по-ниско образование нараства до 19,3%. Въпреки това разликите със средните за страната дялове са относителни малки.

Инвестиции

Инвестиционната активност в областта е сравнително ниска. Броят на предприятията се повишава, но остава под средния за страната – 39 на 1000 души от населението при 55 на 1000 души за страната през 2015 г. Разходите за придобиване на ДМА също нарастват през 2015  г. и достигат почти 2000  лв./човек от населението при около 3000  лв./ човек за страната. Привлечените чужди инвестиции в областта са сравнително ниски. През 2015  г. дори се наблюдава лек спад и размерът им към края на 2015 г. достига 1130 евро/човек при 3250 евро/човек за страната. Област Плевен усвоява сравнително малко европейски средства. Към 30 юни 2017  г. стойността на изплатените суми по оперативните програми на бенефициенти от областта е 228 млн. лв., или 914  лв./човек от населението при 1344  лв./човек за страната. В рамките на областта най-много средства отново усвоява община Белене – близо 4000 лв./човек, докато стойностите в останалите десет плевенски общини не превишават 1000 лв. /човек.

Инфраструктура

Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е съизмерима със средните стойности за страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък – 12% при 19% за страната през 2015 г. Качеството на пъти- щата в областта е сходно с това в страната като цяло – през 2016 г. 41% от пътната настилка в област Плевен е в добро състояние при 42% за страната.

Значително по-ниски от средните за страната остават достъпът и използваемостта на интернет. През 2016 г. както делът на домакинствата с достъп до интернет в областта, така и делът на лицата, използвали интернет през последните 12 месеца, се свиват до 50% при съответно 64% и 63% за страната

Данъци и такси

Значително по-висок от средния за страната е данъкът върху недвижимите имоти на юридическите лица в областта, като дори се повишава заради увеличенията в общините Белене и Никопол. По-висок от средния е и данъкът за прехвърляне на собственост, като в болшинството от плевенските общини размерът му е над средния за страната. Чувствително по-нисък от средния за страната пък е усред- неният данък за търговия на дребно и той не се променя през 2017 г. Дори най-високата ставка – тази в община Плевен, е по-ниска от средната за страната. По-нисък остава и данъкът върху превозните средства и разликата се уве- личава заради намалението му в община Долна Митрополия. Данъкът върху таксиметровия превоз в общините от областта също е по-нисък от средния за страната.

Администрация

През 2017 г. самооценките на администрацията за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише“ от плевенските общини са съизмерими със средните за страната. Прозрачността на администрацията в общините в областта се повишава през 2017  г. и остава по- висока от средната за страната, но разликата се стопява. Като най-прозрачни са оценени общините Долна Митрополия и Плевен, а най-малко прозрачна отново е община Левски. През 2016 г. покритието на кадастралната карта в областта расте, но остава по-ниско от средното за страната. Все още в четири от общините никаква част от територията не е включена в кадастъра.

Демография

От 2011 г. насам коефициентът на естествен прираст за областта се задържа на ниво около –10‰, което е значително по-ниско от средното за страната. И през 2016 г. област Плевен е сред общините с най-нисък естествен прираст. Коефициентът на механичен прираст също намалява и през 2016  г. достига най-ниското си ниво за последните десет години. Тези процеси предопределят бързото застаряване на населението в областта. През 2016  г. коефициентът на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това на 0–14 години е 186% при 147% за страната. Плевен е сред областите със сравнително слаба урбаниза- ция – 67% от местното население живее в градовете при 73% за страната, което се отразява и на по-ниската гъстота на населението в областта.

Образование

Традиционно за последните 5–6 години нетният коефициент на записване в V–VIII клас в област Плевен е по-висок от средния за страната. През 2016 г. той достига 83% в областта при 78% за страната. Въпреки по-високия обхват на образованието в областта дяловете на второгодниците и на отпадналите от основното и средното образование са значително по-високи от средните за страната. По-слаби остават резултатите от зрелостните изпити. На матурата по БЕЛ през 2017  г. учениците от Плевенска област получават едни от най-слабите резултати – средната оценка е 3,98 при 4,22 за страната. Сравнително висок е и делът на двойките – близо 14% от явилите се в областта получават слаба оценка при средно 8% в страната. През 2016 г. студентите в областта за втора поредна година са над 2000, което е рекорд за областта, но в сравнение с другите български области, които предлагат висше образо- вание, този брой е сравнително нисък.

Здравеопазване

Плевен е една от областите с най-добра оценка за здравеопазването в страната на база на избраните индикатори. Здравноосигурените са 91% при 88% за страната. Осигуреността с лекари също е висока. Плевен е на първо място по относителен брой на общопрактикуващите лекари – един на 1216 души при един на 1611 души в страната. Областта е и на второ място (след столицата) по осигуреност с лекари от водещите специалности – един на 399 души при един на 530 души в страната за 2016 г. Традиционно Плевен е и областта с най-голяма леглова база в МБАЛ спрямо населението. През 2016  г. леглата са 7,4 на 1000 души при 5,1 на 1000 души в страната, което е предпоставка за затвърждаване на второто място (след Пловдив) на Плевен като областта с най-голям брой преми- нали за лечение болни – 325 на 1000 души при 235 на 1000 души в страната.

Сигурност и правосъдие

Правораздаването в областта се характеризира със слаба натовареност на съдиите и с относително бързо приключ- ване на делата. Наказателните съдии в окръжния съд разглеждат средно по 7,6 дела на месец при 9,4 дела на месец на съдия в страната през 2016 г. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, се задържа на 95% (при 89% за страната), а висящите дела остават по-ниски от средните за страната. Въпреки че регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността намаляват през 2016 г., те са повече от средните за страната – 14,5 на 1000 души при 12,6 на 1000 души в страната. Същевременно за първи път от пет години насам разкриваемостта в областта изпреварва, макар и с малко, тази в страната с 48,5% разкрити престъпления при 48,2% в страната.

Околна среда

Сравнително слабата степен на урбанизация на областта обяснява ниската свързаност на населението с канализация. През 2015 г. 57% от местното население живеят в селища с обществена канализация (при 76% за страната), а 50% имат достъп до канализация, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (при 62% за страната). Въздухът в областта е сравнително чист. Емисиите на въгле- роден диоксид в атмосферата са 7 пъти по-ниски от средните за страната. Плевен е и сред областите с най-малък обем на образуваните битови отпадъци спрямо населението през 2015 г.

Култура

Традиционно интересът към музеите в областта е по-висок от средния за страната. През 2016  г. в областта са отчетени 891 посещения на 1000 души от населението при 734 на 1000 души за страната. Останалите индикатори в тази категория показват слаба интензивност на културния живот в областта. Посещенията в местните театри са над два пъти под средните за страната (142 на 1000 души при 322 на 1000 души в страната), посещенията в библиотеките – четворно по-малко (141 на 1000 души при 605 на 1000 души за страната). Посещенията в кината вече са значителен брой (507 на 1000 души), но и те са по-малко от средните за страната стойности (778 на 1000 души).