Търсил съдействие от плевенската община за направата на собствена школа, но се оказало, че няма място за него

"Понякога съм се чувствал забравен, само когато е в моята сфера на спорта. В момента не спортувам активно, защото се контузих преди две години и половина и травмата не ми позволява да тренирам адекватно. След 20 години бокс при мен се получи класическото - един ден се контузиш и спираш със спорта. Не искам да коментирам, защото почват различни спекулации за здравословното ми състояние", заяви в сутрешния блок на Би Ти Ви световният шампион от Милано 2009 Детелин Далаклиев. 

"Чувствам се забравен, когато съм дал 20 години от живота си на спорта и отида в общината в Плевен и им кажа, че искам да се занимавам с деца или да направя моя школа, а те ми отвръщат, че няма място за мен. Само за мен няма място, за всички други има. Мисля, че това е несериозно на общинско ниво. Искам да си вложа мои средства, да си направя клуб. Това не се сбъдна и започнах нови проекти", каза Далаклиев в студиото на "Тази сутрин".

"Аз бях професионален спортист, но не и професионален боксьор. При аматьорския бокс заплащането е много по-малко, не сме така силни финансово. Стигнах до банки, които да ми отпуснат пари. Едно нощ се събудих и се уплаших, че просто няма да успея, защото в Плевен хората не са толкова заможни. Никой няма да си плати 80 или 50 лв. за карта. Нямаше да ми излезе сметката и щях да си сложа въжето", коментира той относно плановете си за собствена школа.

"Това, че нямам олимпийски медал, не означава, че 15 години не съм бил сред най-добрите в света. Аз съм си получил от бокса лично щастие - децата ми знаят кой съм, аз знам кой съм. Дали имам два лева или два милиона - аз съм Детелин Далаклиев", каза легендарният ни боксьор.

"Имало е проблем с осигуровките ми. Говоря за това обаче, че не може да дадеш 20 години от живота си за дадена сфера, а накрая нали трябва да се пенсионираш? Аз като какъв да се пенсионирам? Трябва да се измисли нещо. Правят една група сега, за да има доживотни пенсии за световни и европейски шампиони. Ясно ми е, че няма как да стане, защото ще настане лавина от хора от всякакви спортове и ще бъде тежко за държавата. Но може да се измисли нещо при даден стаж да получаваш нещо", каза Далаклиев.

"Като излезеш от спорта е по-трудно. Ние спортистите сме чисти хора, но навън, извън спорта, всеки гледа да те хапе. По-трудно е влизането в самия живот", обясни той.

В момента Детелин се занимава с търсене на млади таланти, а не такива, "които отказват да тренират, защото нямат екипировка "Найк", или идват в залата само, за да се снимат за фейсбук". Плевенски бизнесмен го поканил да възродят боксов клуб Спартак. Учи и магистратура в НСА.

Официално: Детелин Далаклиев възражда боксов клуб Спартак (Плевен)

"Има много спортисти, които само си мислят, че са такива. Напълни се с хора, които гледат видеа в интернет и си мислят, че е лесно, но ако е бил на два дена мои е щял толкова бързо да избяга от залата и да не се появи повече. 12 години играех на 54 килограма и ги поддържах", отбеляза световният ни шампион.

Той призна, че почти нищо не помни от мига на победата, направила го световен шампион, защото тогава еуфорията била голяма. Години по-късно започнал да осъзнава какво е постигнал и какво е да си световен шампион.