В закона се регламентира и статута на треньорските кадри - проблем, който вълнува много спортни специалисти в страната

Народното събрание прие на второ четене текстовете на новия Закон за физическото възпитание и спорта. 

Новият закон променя изцяло философията на досега действащия ЗФВС. 

В него има множество нови моменти, които ще помогнат за развитието на спорта за всички и спорта за високи постижения в България. 

Един от основните акценти, който ще помогне за разрешаването на проблема с остарялата или липсваща спортна инфраструктура е начинът, по който в закона се регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти. 

Според вече приетите текстове се допуска отдаване под наем на спортни обекти държавна или общинска собственост за срок до 30 години на обединен спортен клуб, спортна федерация или спортен клуб, независимо дали е търговско дружество или сдружение с нестопанска цел. Това е регламентирано в ал. 12 на член 108 от Закона. Там се казва, че "спортните обекти се отдават под наем за срок до 30 години на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб". 

Тук няма ограничение спортния клуб да е „сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност“, т.е в хипотезата са включени и спортните клубове, които са търговски дружества. Единственото изискване е да са вписани в регистъра на ММС. Това означава, че се слага знак за равенство между всички спортни клубове, т.е. не се пренебрегват, както дълги години се е случвало футболните клубове, които в голямата си част са АД-та. Те вече могат да получат под наем до 30 години стадионите си, които са държавна и общинска собственост. По този начин до голяма степен се отговаря на обществените очаквания, които се натрупаха в последно време. А и на всички е ясно, че държавата няма да бъде по-добър стопанин на базите от клубовете им...

Затова може да се каже, че с приемането на Закона за спорта, държавата показва твърдото си намерение да спре превръщането на стадионите в руини. Срокът от 30 години е достатъчно дълъг за бизнесмените, които искат да инвестират в тях и съответно им дава сигурност за изразходените средства. В много градове стадионите са на достатъчно атрактивни места и позволяват правенето на бизнес. От което ще спечелят всички. Защото можем да си зададем въпросът - какво се случваше, ако този Закон не беше приет? 

Ами чисто и просто щеше да стане редовно явление рухването на трибуни, нещо което всички помнят като христоматиен пример - случилото се на стадион "Локомотив" в "Лаута"...

Разбира се и държавата трябва да има гаранции. Затова е въведено специфично задължение на наемателите да представят и изпълняват инвестиционна програма за ремонт и обновяване, която да води до увеличаване на стойността на обекта. Тя трябва да бъде изпълнена в първите три години на сключването на договора. Законът предвижда учредяване на право на ползване и право на строеж на спортен обект възмездно до 30 години.  

В закона се регламентира статута на треньорските кадри - проблем, който вълнува много спортни специалисти в страната. Дава се определение на спортна услуга и се регламентира предоставянето й само при осигурени и гарантирани безопасни условия и от лица с нужната квалификация и вписани в регистър на Министерството на младежта и спорта. 

Съществени изменения, които ще позволят да се ограничи съществуването на клубове-фантоми са изискването спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация, както и задължението да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации. Лицензията за спортни федерации става безсрочна, но при по-строг последващ контрол.

Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и Министерството на образованието и науката. Създава се национална организация за университетски спорт, която е част от специалните организации в спорта.

Урежда се възможността за създаване на професионални лиги, които могат да са помощни органи към спортните федерации, или самостоятелни юридически лица, на които е делегирано управлението на определени първенства от държавния спортен календар.

Важен момент от закона е създаването на национална параолимпийска организация, която е част от т.нар. „специалните организации“ в областта на спорта. Такива са още Българския олимпийски комитет, националната организация за спортно-туристическа дейност,  обединените спортни клубове и националната  организация за университетски спорт.