Нараства линията на бедност в област Плевен

През 2017 г., линията на бедност в областта е 314.6 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 351.1 лв. за страната

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2017 г., линията на бедност в област Плевен е 314.6 лв. средномесечно на лице от домакинство, при 351.1 лв. за страната. При този размер на линията, под прага на бедност са били 14.8% от населението в областта, при 23.4% за страната. Това сочат данните на ТСБ - Северозапад.

С най-висок относителен дял на бедните сред 28-те области в страната е област Кърджали (29.1%), следвана от областите Сливен (28.2%) и Шумен (25.8%).

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен – 14.8%, Разград - 15.7%, и Хасково - 17.0%.

Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за област Плевен нараства с 8.1%, като увеличението за страната е с 13.9%. Относителният дял на бедното население се намалява с 5.4 процентни пункта. В областта относителният дял на бедност при мъжете е 13.3%, а при жените - 16.3%. Разликата в равнищата на бедност по пол е 3.0 процентни пункта при 3.1 пункта за страната.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 14.8% до 20.8%, или с 6.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.0%, или с 24.2 процентни пункта.

Поляризацията на населението в област Плевен по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 г. показва, че най-бедните 20% от домакинствата имат 5.8 пъти по-нисък доход от най-богатите 20%, като спрямо 2016 г. поляризацията намалява.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по- добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и сред домакинства с три и повече деца.

През 2017 г. най-висок размер на линията на бедност средномесечно на лице от домакинство има област София (столица) - 510.5 лв., с равнище на бедност 20.6%, а с най-нисък размер на линията на бедност са области Видин и Пазарджик с по 234.3 лв., където равнището на бедност съответно е 17.0% и 18.7%.

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица.

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа активност за домакинството се отнася до съотношението между броя на месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява на пълно работно време въз основа на отработените часове.

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59-годишните с изключение на студентите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

През 2017 г. в област Плевен 10.9 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 9.2% от населението, като спрямо 2016 г. относителният им дял намалява с 2.6 процентни пункта. Относителният дял на тези лица е най-висок в област Монтана (30.9%), а най-нисък в област Добрич (2.7%).

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2017 г. 36.8% от населението на областта, или 91.8 хил. са били в риск от бедност и социално изключване. От тях 43.3 хил. души са мъже, а 48.5 хил. са жени.

Стойността на показателя намалява с 0.2 процентни пункта спрямо 2016 г., като при мъжете (35.4%) нараства с 3.3 процента пункта, а при жените (38.1%) намалява с 2.9 процентни пункта.

През 2017 г. най-висок е относителният дял на населението в риск от бедност или социално изключване в областите Смолян (48.6%), Сливен и Пазарджик ( по 48.5%) и Враца (47.8%), а най-нисък в областите Ямбол (28.5%), Благоевград и Габрово (по 29.3%) и Добрич (30.4%).