Това е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България

Има ли нещо по-велико от това на 24-ти май - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в минути на равносметка да видиш часовете, дните, годините, на своя живот, принадлежащи на децата и на хората. Да видиш, че делата ти са проправили път в човешката обич, че принадлежиш не на себе си, а на времето. Този ден е двоен празник за г-жа Грета Димова – заместник-директор по учебната дейност в ПГПЧЕ – гр. Плевен. Tя бе удостоена от г-н Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, с Почетното отличие „Неофит Рилски” за цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на училищното образование.

Почетното отличие "Неофит Рилски" е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България. Учредено през 1996 г., по традиция се връчва в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май.

Г-жа Димова развълнувано сподели с нас:

"Благодаря на г-жа Албена Тотева, началник на РУО-Плевен, на г-жа Светослава Илиева, старши експерт в РУО-Плевен, на всички колеги от Езикова гимназия-Плевен, че оцениха труда ми, всеотдайността и постиженията ми за просперитета на училището ни, за достойното ни представяне на национални и международни събития. Бях в девети клас, когато реших, че ще стана учителка, за което ме бяха вдъхновили моите Учители от Руска езикова гимназия – Плевен. Завърших образованието си със златен медал и бях сигурна, че тази професия е моето призвание. Учителският труд е незаменим. Той ражда светлината, която грее цял живот. Никоя професия не изисква толкова себеотрицание да учиш другите и сам да се учиш. Но запалената искра в сърцата на колеги и възпитаници, ме топли цял живот. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, два свята, които всеки ден взаимно се откриват и обогатяват, докосват се, а след всеки допир вече нищо не е същото. Съдбата на учителите винаги е била да се раздават – безрезервно и безусловно. Да обучаваш - означава да се учиш двойно. В тази връзка учител, който нищо не научава от неговите ученици, не е избрал подходящата професия. Най-важното явление в училище, най-поучителният предмет, най-живият пример за ученика е самият учител. А гордостта на учителя е в растежа и цъфтежа на неговите семена. За да бъдеш добър преподавател, е необходимо да обичаш това, което правиш и тези, на които преподаваш. Нито за миг през целия си трудов стаж не съм съжалявала за избраното от мен поприще, но си мисля, че съм извършила много добри дела през живота си, за да ме дари съдбата с такива прекрасни, активни и висококвалифицирани колеги и интелигентни, способни и мотивирани ученици. Полученото от мен отличие дължа на всички тях. Уверена съм, че трудното ни време няма да спре устрема ни към нови успехи и постижения, а ще продължаваме традицията на любознанието и трудолюбието, ще воюваме за нови постижения, за да бъде Българското Училище слово и съвест, икона, в която да се вричат бивши, настоящи и бъдещи учители и ученици.”