Приветствие на Ректора на МУ-Плевен по повод на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.”
Евангелие от Йоана 1:1
Скъпи преподаватели и студенти,
Словото е най-могъщото оръжие, което Бог е използвал. Светите братя Кирил Методий създават славянската азбука и превеждат Словото Божие на говорим и разбираем за славяните език. Тия вестители и служители Господни са увенчани с неувяхваща слава, защото "който изпълни и поучи хората на Неговите заповеди, той велик ще се нарече в Царството Небесно". /Мат.5:19/

Вече 12 века българският народ слави имената на двамата велики братя. След 863 г. тяхната епохална мисия превръща българите в нация, намираща своята идентичност във великото свещено слово.

На 11 май Българската православна църква чества деня на Светите братя Кирил и Методий. Те са канонизирани като светци, заради превода и популяризирането на най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и заради разпространението на християнството сред славяните. Не е случаен фактът, че през 1980 г. първият папа славянин Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Светата Православна Църква тържествено тачи паметта на великите славянски просветители като ги възпява: "Богомъдри Кириле и Методий, като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на всички, да утвърди славяните в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души.“

Тази година посрещаме най-светлите християнски празници – Цветница, Великден и 24 май - в ситуация на пандемия, която се преживява като масово бедствие, на каквото не сме били подложени от десетилетия. Може бе не е случайно, че световното изпитание COVID-19 избухна точно в началото на Великия пост, който сам по себе си е една „карантина“ – от quaranta, т.е. „четиридесет“ – колкото са дните на времетраенето му. Дали не е уместно в това време на изпитания да наблегнем именно на този вид „карантина“ – на духовността, на молитвата и контакта със Словото, на смирението – за да устоим успешно на „вирусите“ на съвремието.
Горд съм от факта, че седем поредни години академичната общност на МУ-Плевен тържествено отбелязва най-светлия български празник - 24 май - с връчването на приза „Най-изявен студент“ за показани високи резултати в учебната и научната работа, както и приза „Аз владея български език“ за успешно усвояване на езика от чуждестранните студенти на Алма Матер.
Гордея се също, че изправена пред изпитанието COVID-19 плевенската Алма Матер демонстрира огромен научен потенциал – от преподаватели, учени и специалисти, които с възхитителните си действия се превърнаха в героите на нашето време. В Медицински университет - Плевен кризата ни мобилизира бързо да преминем към обучение в електронна среда, усилено работи новоразкритата Вирусологична Лаборатория за изследване на коронавирус към висшето училище и не на последно място - много от нашите студенти се записаха като доброволци в борбата за ограничаване на епидемията. Чрез силата на словото нашите студенти по целия свят се свързаха със своите преподаватели в една виртуална международна мрежа за трансфер на знания и научни идеи. С това плевенската академична общност доказа, че дори по време на пандемия остава вярна на своето призвание да обучава и да възпитава в ценности и духовност младите поколения.

На празници като днешния често цитирам любимия на всички нас съвременен автор Георги Господинов. Ще го направя и сега: „След тежки кризи като тази идват едни други, по-малко видими, но помитащи кризи на смисъла. Поредно изчерпване на залежите от смисъл. Голямата депресия не е само икономическо понятие. Вирусът на страха ще върлува година поне след като коронавирусът е изчезнал. Слава богу, ваксината за нашите страхове и депресии е открита преди векове. Само да се пресегнем към рафта.“, защото „Докато разказваш, си жив. Докато превръщаш числата в хора, докато те боли за тях и изпитваш съчувствие, докато четеш, слушаш музика и гледаш картини, докато мислиш смъртта, още си от страната на живота”.

Честит празник!

Проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.