България и Хърватия могат да влязат в чакалнята на еврозоната тази година

За Европейската централна банка (ЕЦБ) няма проблем с влизането на държавата в частна банка, както е случаят с Първа инвестиционна банка в България. Това заяви за ABCnews Никос Керанис, пресаташе в дирекция „Комуникации“ на европейската банка.

Правителството одобри миналата седмица решение държавната Българска банка за развитие (ББР) да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Увеличаването на капитала на ПИБ е последното задължително условие пред България за членство в ERM II и банковия съюз. Държавната ББР ще придобие 28.265 млн. нови акции от ПИБ и така ще стане собственик на малко под 19% от капитала на частната банка. ББР ще купи до 70% от акциите от новата емисия на ПИБ, което ще струва около 140 млн. лева.

За останалите 30% има частни интереси, което е и условие, съгласно изискванията на Генерална дирекция „Конкуренция“, за да влезе ББР на тази цена, както и да не се смята за държавна помощ. По този начин частните интереси към емисията на определена цена я правят пазарна.

Премиерът Бойко Борисов също обсъди въпроса с представители на ЕЦБ и изпълнителния зам.-председател на ЕК Маргрете Вестeгер. Очакването е през юли да има решение по темата, като страната ни трябва да стане член на валутния механизъм, предхождащ еврозоната, заедно с Хърватия.

България и Хърватия могат да влязат в чакалнята на еврозоната тази година. Това заяви днес Фабио Панета, член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Bloomberg. „Хърватия и България предприеха смели мерки“, отбеляза Панета. „Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM II до края на годината“, добави той. Панета отбеляза, че страните обикновено остават в ERM II в рамките на около две години, като посочи, че „първият наличен прозорец за присъединяване на Хърватия и България към еврозоната ще бъде през 2023 г., ако всички предварителни оценки са успешни“.