Проект с участието на плевенско сдружение готви учебна програма за финансова грамотност

Пандемията от COVID-19 влошава финансовото състояние на много граждани и семейства

Понастоящем 30% от европейците нямат никакви спестявания. Пандемията от COVID-19 влошава финансовото състояние на много граждани и семейства. Повечето от тях не са се научили да боравят с пари, да оперират и да се „справят” нито в училището, нито в професионалното си обучение. Парите често са тема табу и как се борави с тях и самото поведение е културно, традиционно и семейно обусловено.

Компетентното боравене с пари не може да се намери в нито един учебник, въпреки че това основно умение е толкова екзистенциално. Последните изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че хората с по-малка финансова грамотност са по-склонни да теглят скъпи заеми, да надвишават кредитните си линии по-често и да спестяват по-малко за своята старост. Някои от тях изпитват трудности при плащането на сметките си и се нуждаят от професионална помощ, за да се справят адекватно с дълговете си. По време на коронакризата нуждата на много хора да се справят с по-малко пари се увеличава, тъй като безработицата и почасовият труд се увеличават.

Темата за „основната финансова грамотност“ придобива все по-голямо значение. В икономическата криза, последвала коронакризата, отговорното, ценностно и осъзнато действие на хората по финансови и парични въпроси в Европа ще бъде все по-важно. Засега обаче почти няма дидактически концепции в цяла Европа. Консорциум от партньорски организации с богат опит в образованието за възрастни от пет европейски държави се изправя пред тази задача.

Образователният проект със заглавие „Учебна програма и предизвикателство за обучение и прилагане на основна финансова грамотност“ (FibiC) има амбицията да обучава всеки потребител в прилагането на компетентно и самоопределено боравене с пари.

Първият резултат от този Eразъм проект е метапроучване от всички участващи страни, което разкрива преглед на съществуващите възможности и дефицитите в тази област. Всяка участваща институция е направила подробен преглед на състоянието на научните изследвания и практиката в собствената си държава.

В резюме резултатите за България показват, че досега у нас не е имало редовни проучвания на финансовата грамотност, използващи една и съща методология. Според доклада на ОИСР 2020 „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“ нивото от 58% в България е ниско. Много българи спестяват: 77,6%; като спестяванията са главно в брой или в банкови депозити. По отношение на финансовата грамотност има голяма разлика между социалните и възрастовите групи: С най-нисък общ резултат за ниво на финансова грамотност са младите хора – 53% спрямо 61% за хората на възраст 30-60 г. и 57% за хората над 60 г. Между заетите и безработните разликата в резултатите достига близо 20%. Собствениците и предприемачите, от друга страна, са значително в по-висока степен финансово грамотни от средното за страната, като достигат общ резултат от 68%. Почти всеки българин има банкова карта и все повече плащания се извършват безкасово. Няма ресурси за обучение по финансов мениджмънт за студенти, младежи без образование, пенсионери и за групи в неравностойно финансово положение като нископлатени, безработни, малцинства и получатели на социални помощи.

Има и добри новини в тази област. През 2016 г. фондация „Инициатива за финансова грамотност“ е създала „Бяла книга за финансовата компетентност в България“. Тя разкрива различни недостатъци и проблеми главно поради липсата на национална политика за ограмотяване, свързана с финансовата грамотност.

Разработен е проект на Национална стратегия за финансова грамотност и план за действие за периода 2021-2025 г., който е насочен към всички граждани на страната. Подобна стратегия досега не е имало. Тя е приета от Министерския съвет през февруари 2021 г.

Задълбочените изследвания в страните партньори показват колко важни са финансовите резултати за всички граждани и кои аспекти от тях трябва да се разглеждат като приоритет в международен контекст.

Ето какви са главните изводи.

Ясно е, че децата трябва да бъдат информирани за важността на финансовото образование още в началната училищна възраст и че те трябва да бъдат запознати и да получават информация за света на финансите от ранна възраст.

Глобализацията и цифровизацията направиха финансовите услуги и продукти по-достъпни, но и по-сложни. Днес 15-годишните се сблъскват със ситуации, в които трябва да вземат решения относно разходите си. Те трябва да внимават за измами, трябва да знаят, че някои покупки са с постоянна цена и че някои оферти са твърде добри, за да са истина.      

Съществува силна връзка между финансовата грамотност, ангажираността и паричните проблеми: Хората, които са по-слабо информирани за своите финанси, се занимават по-малко с парични проблеми и са по-склонни да имат парични проблеми. Това е порочен кръг. Следователно финансовата грамотност е от решаващо значение: хората, които са добре информирани за своите финанси и се чувстват въвлечени, имат по-малко грижи за парите и се чувстват по-щастливи и по-сигурни. При образованието за възрастни е необходимо сега и в бъдеще основното финансово образование да се третира като централен основен предмет. Възрастните, които нямат необходимото основно образование, трябва да имат възможност за ежедневни упражнения за подобряване на финансовото си състояние, за да могат да предадат тези знания в семейството.

Следващата стъпка по проект FibiC е да се разработи учебна програма, курикулум, който да служи като ръководство и ориентация за образователните институции, когато те планират и проектират мерките за обучение и допълнителна квалификация. Съставеното по проекта т.нар. предизвикателство, ще бъде достъпно напълно безплатно за всички целеви групи и на 6 езика. То ще бъде под формата на годишен календар с интерактивни възможности за обучение за насърчаване на собственото критично отразяващо отношение към парите и зрелите икономически действия Освен това по проекта ще бъде създадена мрежа за всички професионалисти (специфична за всяка държава) и ще се проведат няколко мултиплициращи събития.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"