Основните обсъждани теми бяха свързани с инвестициите в инфраструктурни проекти и средствата за общините

Представители на НСОРБ и на общините Столична, Варна, Русе, Плевен и Велико Търново взеха участие във второто заседание на Обществен съвет към министъра на финансите Асен Василев. Основните обсъждани теми бяха свързани с инвестициите в инфраструктурни проекти и средствата за общините.

Кметът на община Плевен Георг Спартански изрази категорична позиция, че порочната практика за разпределяне на бюджетни средства с постановления на Министерския съвет е далеч от разбиранията за бюджета като инструмент за правене на публични политики. „Този подход се прилага от всички Правителства, с които съм работил в своята над 20-годишна кариера в местната власт. Като кмет на 7-я по големина град не смятам, че трябва да се моля на централната власт за нещо, което се полага на моите съграждани“ – заяви по време на дискусията Спартански.

Той изтъкна, че капиталовите субсидии не се базират на реални разчети и даде пример, че за 2021 г. община Плевен разполага с по 10 лв. на жител годишно за всички инфраструктурни дейности, които е необходимо да бъдат извършени. Именно това, по негови думи, е и причината капиталовата субсидия основно да се насочва към текущи дейности като почистване и ремонти.

Георг Спартански подчерта ролята на НСОРБ, което се ангажира с воденето на преговорите за държавния бюджет от името на всички общини и отстоява равнопоставения подход спрямо тях. „Независимо кой е на власт, ние, общините водим диалог. Не можеш да бъдеш в опозиция на държавата, в която живееш“ – подчерта той.

Според него е необходимо цялостно преразглеждане на механизмите за финансиране, които да отчитат реалните потребности и специфики на общините. Решението кметът на Плевен вижда в законодателни промени, които да осигурят предвидимост и стабилност в общинските финанси.

Министърът на финансите сподели виждането, че е важно подобен дебат да бъде проведен след формирането на Народно събрание и в него активно участие да вземат както отделните държавни структури, така и местната власт. Той обърна внимание, че МФ подготвя детайлен анализ за събраните данъци по общини. Данните могат да послужат за реална съпоставка между приходите и субсидиите за всяка една община и да бъдат основа за сериозен анализ на проблемите.

аместник изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева подчерта, че общините са едни от най-проверяваните разпоредители с публични средства. Тя апелира контролът да е повече превантивен напр. в процеса на подготовка на обществените поръчки, а не само последващ, когато нарушенията водят до значителни по размер финансови корекции за общините. Редица неясни регламенти в ЗОП водят до различни тълкувания, а оттам и до противоречива практика на контролните органи и съда.

„Общините искат да имат възможност за правене на местни политики. При съществуващото съотношение между държавни субсидии и собствените приходи, общинските съвети могат да се разпореждат с не повече от 20% от бюджетите си. С този ресурс сме в невъзможност да отговорим на все по-големите очаквания на гражданите си“ – подчерта заместник изпълнителният директор на НСОРБ и обърна внимание на още един проблем, за който НСОРБ алармира от години – непрекъснатото прехвърляне на финансово неосигурени ангажименти от отделните министерства към общините. „Нужен е сериозен анализ какво е възложено на общините и каква е реалната цена на тези ангажименти“, подчерта Дачева. Съпоставката на този разчет и реалния ресурс, с който разполагат общините е важна, за да се разбере фактическата невъзможност за ефективно управление на задачите, възложени на общините по силата на повече от 400 нормативни акта.

Не на последно място НСОРБ открои и проблема за ефективното прилагане на съвременните технологии в комуникацията между местните власти и централната администрация. От общинските администрации непрекъснато се изискват различни справки, попълване на регистри и изпращане на данни, които биха могли да бъдат достъпни за заинтересованите институции при оптимизиране на изискванията и адекватно използване на съвременните дигитални възможности.

Икономически експерти, участващи в дискусията, подкрепиха виждането, че планирането на капиталовите разходи трябва да бъде правено с хоризонт между 3 и 5 години, какъвто е нормалният инвестиционен цикъл. Това би дало възможност за оптимизиране на планираните средства и за тяхното разумно разходване на годишна база. Теодора Дачева направи уточнението, че подобен подход би разширил и възможностите за комплексно планиране и допълняемост на европейския и национален ресурс за постигане на реален ефект.

Заседанията на Обществения съвет към министъра на финансите ще продължат по три основни аспекта: анализ и мерки за по-добра ефективност на контролните органи в сферата на публичните финанси, планиране и прозрачност на инвестициите и капиталовите разходи, залагани в бюджета и дефиниране на ясни стратегически приоритети за развитие.