Плевен - градът на баирите

Мисия

16-01-2022, 18:23

Автор:

Plevenutre.bg

Всичко от Автора

Коментар на Лилия Владова във фейсбук групата "Аз обичам Плевен"

Ако Пловдив е градът на тепетата, то Плевен е градът на баирите. Тук почти не се употребява в говоримия език думата хълмове. Останала е от турско робство думата - баири. А те са навсякъде. И най–равната улица има лек наклон. На запад се издига Текийския баир, там където са стадионите. А до тях се намира нещо произнасяно с респект - „на Баира“ - централните гробища на Плевен. Спускайки се от този баир, веднага на северозапад започва друг баир – Бейски баир, където са били бейските лозя някога. Двата баира се разделят само от една бара и улицата „Г. М. Димитров“, покрай която се е сгушила една стара Плевенска махала със старото си име Лисича опашка. На Бейски баир започва началото на кв. „Сторгозия“. Срещу него на изток се е разпрострял Бала баир. На югоизточният му край се намира друг баир – Чаира /поляна/ на български. Там се е разположил наричания на шега „нов Плевен“ или новите гробища на града ни, които превземат бързо земята на полето.

Спускайки се от баира на юг се намира любимото място на плевенчани, парк Кайлъка или Каменец, както се е наричала тази месност от векове, но се е наложила турската дума Кайлък /Камънак/. През целия парк и града минава Тученишката река, която до направата на канала на част от нея, всички плевенчани я знаеха като - из под бара.

И още имена са останали от турско време. Чешмата Балъклия /рибарска/– нея всички я знаят. Но няма да знаят чешмата на края на Лисича опашка – Табаковата чешма, която е поила повече от век хората с хубавата си вода. Преди 10–15 години се намериха ентусиасти, които каптираха водата ѝ, разрушиха коритата ѝ и остана като спомен за нея името на язовира над нея – Табаковия язовир. В горния му край в месността Текийси орман се намира Аладжи /шарена/ чешма.

И като сме започнали, не можем да отминем пазара на Плевен – Сър пазар /говежди пазар/. Пазар със стара история – известен на Балканите още през 19 век. Името му се запази до 70 – 80 години на миналия век, след което стана Кооперативния пазар. През моето детство 50 – 60 години на миналия век той все още напомняше за това, че България е била страна на земеделието. Беше богат на селско-стопанска продукция. Един спомен: как баща ми купуваше дини за в къщи. Отивайки сутрин на работа, минавайки през пазара си харесваше някоя каручка пълна с онези тъмно зелени сладки като мед дини. Плащаше на чичото и му казваше на кой адрес да ги закара. Той ги докарвеше вкъщи, помагаше да ги внесем, а аз гадаех дали ще са червени, портокалови или лимонови на цвят.

И спомена за истинското сирене, което вече е история. По цялата дължина на улицата, до края на паркинга на Бриколаж, стояха наредени в редица каци, качена, делви и гърнета и онези старовремски буркани, пълни със сирене, което можеше да опиташ. Да се чудиш от кое да вземеш!

Постепенно нещата се промениха. Производителите ставаха все по малко. Вече бяхме страна със стабилна промишленост. Станахме членове на европейския съюз. Пазарът се промени /пострада/ много. Най-хубавата му част с разкошните дървета стана собственост на магазините "Била" и "Бриколаж" и парка за хората изчезна. Европа ни хвана за врата и сега да си купиш хубави български домати, трябва да обикаляш доста, а да не говорим за цената им!

В "Аз обичам Плевен" се усеща голяма носталгия по онова отминало спокойно време. Носталгия дори за милинките, за вкусния хляб, за махленските фурни, в които ни пращаха да си вземем опеченото вече ядене. Внимавахме да не изтървем тавата с любимото на плевенчани ядене – постни чушки с ориз, а козунаците носехме като победители, вдишвайки с нетърпение аромата им. Не мога да отмина спомена за сладоледа на уличните сладоледаджии – две вафлени квадратчета, пълни с чудесен млечен сладолед, направен от истински продукти. Да не забравим сусамените варено печени гевречета, пастите пиленца, с които ни черпеха, когато бяхме послушни.

Но да оставим тези мили спомени, а да погледнем настоящето, което никак не е весело. Плевен си отива, обезлюдява и запада. Правят се опити за козметични промени, но уви! Една част от плевенчани се пресели в новия Плевен, раждаемоста е много ниска, а миграцията огромна. Всеки се спасява както може! А какво да кажем за подрастващите поколения? Още от родилния дом и тикват в ръцете таблета да ги възпитава и промива мозъците им. От детската градина знаят къде ще учат и работят в чужбина. На България гледат като място за времено пребиваване. Няма място за родолюбие и патриотизъм. Никой не иска да се връща! Няма по-тъжна глека от опустелите български села, а сега и градовете са наред – пустеещи улици, празни магазини, още не се стъмнило и вече няма хора навън.

И да се върнем на баирите. Поне те стоят на мястото си. Историята неведнъж е доказвала колко трудно се превземат и предават баирите. Плевенчани, не се предавайте! Много са атаките върху народа ни, но не се предавайте! Иначе ще трябва да изберем за символ на Плевен онзи останал самотен нещастен дъб в ценъра на града. Стои жестоко орязния дъб, притиснат между две мутренски бетони грамади и се опитва да оцелява.

Не позволявайте това да се случи с града ни! Зная отговора: А от какво да живеем? Вече всички се изморихме до болка от това, което става около нас и да ни връхлитат какви ли не вълни: червени, сини, пандемични и т. н. Но по добре е тук да берем ягоди, отколкото да слугуваме на Европа.