"Не съм свикнала със загубите, тежко ми е всеки път", сподели олимпийската шампионка

Ивет Горанова влиза в залата по карате във втори клас, а на 21 вече има олимпийско злато от Игрите в Токио. Година по – късно се сбъдва още една мечта - Ивет винаги е мечтала да стане полицай, а днес е инструктор по бойни изкуства в академията на МВР.

"Последните няколко години все съм или на лагер, или на състезание. Почти забравям, че е Великден или друг празник. Трябват и лишения, за да стигнем до успехите. Не съжалявам за това”, сподели олимпийската шампионка в студиото на „На Фокус” по Нова тв.

Тя разказа за любовта си към бойните изкуства.

"Не съм знаела, че точно това искам. Стана малко случайно. В моя роден град Долна Митрополия отвориха група по карате. А като дете се записвах на всичко. Исках да пробвам и карате. Една приятелка тренираше и показваше на мен и сестра ми различни хватки", върна лентата назад талантливата спортистка.

Ивет Горанова си спомня и своя първи медал.

"Беше през 2010 година в Кнежа. Беше обикновен турнир, но когато спечелих златния медал се чувствах като богиня. Бях много горда. Два месеца по-късно станах и национална шампионка. Това за мен вече беше голям успех. Всеки един медал ме караше да давам все повече и повече от себе си... И да искам повече", сподели Ивет.

Тя направи коментар и за изминалото европейско първенство по карате в Гуадалахара, на което не успя да достигне до битките за медалите.

"Не съм свикнала със загубите, тежко ми е всеки път. Даже си плача след като загубя среща. Но е хубаво човек да си поплаче, когато му е гадно, защото по този начин му олеква. Направих анализ защо съм загубила и къде съм направила грешки, сега ще се постарая за следващото състезание да не ги допускам и да вляза в добра форма", заяви Ивет Горанова.

"Виждам, че децата все още доста се вълнуват, когато ме видят. Винаги се опитвам да си говоря с тях, да ги предразположа, но винаги им давам съвет и им казвам, че пътят, по който са тръгнали няма да е лесен. Винаги ще има трудности и загуби, но това е част от играта. Това са и моментите, в които ние се изграждаме като личности, като спортисти, те ни правят по-силни. Винаги им казвам да не се предават в тези моменти и да се влагат на 100 процента в процеса, по който са тръгнали. И най-вече да вярват в себе си", каза Ивет.