Прогноза: Цените на плодовете и зеленчуците ще растат

Животът

02-10-2023, 08:13

Снимка:

Община Плевен

Автор:

Plevenutre.bg

Всичко от Автора

Есенната реколта не е добра

Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени. При млечните продукти в последните месеци няма съществени промени, а натискът на цените е надолу.

"На цените на едро увеличението е 7%. В цените на дребно наблюдаваме и по-високи, и по-ниски равнища на увеличение, но това зависи от самия район, от начина на продаване. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно трябва да се изследва район по район, играят много фактори“, заяви пред bTV Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

"При плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната реколта не е много добра. Специално българското производство като е по-малко – това е нормална тенденция, има недостиг на пазара.“, заяви той. 

Производството спада, защото стимулите са намалени, неефективен е начинът на работа, прилагаме недобри търговски практики и оттук са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и търговска верига за разпределение, която изяжда печалбите на тия хора. Те затова трябва да направят собствени търговски разпределителни вериги, за да не се облагодетелства търговският капитал, но не го правят. Народопсихологията много ни пречи“, категоричен е председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. 

По думите му спирането на вноса е желание от миналото да няма конкурентна борба, „но не това повелява пазарната икономика, свободното движение на стоки и нашето членство в Европейския съюз".

„Трябва да ставаме по-ефективни, по-конкурентноспособни и не да бягаме от конкурентната борба", категоричен бе той.

Според него най-добрите примери в аграрния сектор за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – САЩ.

„Там кооперирането е на много високо ниво. Там работят заедно. Не е казано да правят ТКЗС, но малки земеделци правят общи структури за доставка на ресурси, за купуване на машини, за услуги, но най-вече за търговия. По-мощната структура е по-конкурентноспособна, може да се опира на търговския капитал“, обясни той.

„Законодателството ни позволява кооперативи. Има един проблем – доставките в рамките на кооперативите, но това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът трябва да го иска. Ние по стар български обичай чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефективни, защото пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато започва да плаща повече. Браншът е готов, той няма избор, коментира Владимир Иванов.