Това каза президентът на КНСБ в началото на провелото се днес отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в Плевен

Нашата цел е през 2024 г. реалният ръст на доходите да е поне 10 процента. Като се добави и инфлацията, която за следващата година се предвижда да е по-ниска, номинално увеличението трябва да е 15 на сто.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в началото на провелото се днес отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на КНСБ в Плевен. На него присъстваха вицепрезидентът Даниела Алексиева, националният секретар Марина Ставрева, синдикални председатели от областта. Те единодушно номинираха Росица Ботева-Михайлова за областен координатор. Предстои решението да бъде одобрено от Координационния съвет на конфедерацията.

Пред делегатите Димитров посочи, че усилията на КНСБ за вдигане на възнагражденията в публичния сектор през тази година, макар и в много трудна ситуация, са дали резултат и са договорени увеличения. Целта ни бе да запазим покупателната способност на работещите българи и да компенсираме инфлацията, която кумулативно от средата на 2021 г. до тази година е 30%. Средното увеличение за този период в частния сектор е 33-34 на сто, а в публичния – 27-28 процента, обясни той.

Тревожна тенденция е, че все още, въпреки решението на НС за вдигане на заплатите от 1 август в част от публичния сектор, това не е факт в някои агенции и във висшите училища. Ето защо нашият синдикат Висше образование и наука тези дни бие камбаната, посочи Димитров.

Той коментира и проблемите в енергийния сектор, произтекли от започналата през 2015 г. в ЕС Зелена сделка, и необходимостта от предвидимост. Страната ни е направила избор да я приеме и единствено, ако излезе от Европейския съюз, може да се откаже от нея, каза президентът на КНСБ.

В настоящата ситуация е необходимо да се намери формулата как до 2038 г. плавно, с бавни темпове, да затихва производството на електроенергия от въглища. Две важни неща бяха поети като ангажимент от държавата с подписаното на 3 октомври Споразумение с протестиращите. Първото е да не налага ограничения на въглищните мощности до 2038 г., нещо, което бе съобразено в Пътната карта за климатична неутралност и трябва да бъде и в Териториалните планове. Вторият ангажимент на държавата е, че гарантира чрез различни механизми, че ТЕЦ “Марица Изток 2” – гръбнакът на енергийната система, ще работи.