Роден е на 20 декември 1943 г. в Плевен

Честита годишнина на големия поет Георги Константинов!

"Така съм живял и така живея, че в житейската ми съдба има винаги един ден повече за добри чувства, за приятелство, за любов и за възхищение от природата. Това каза пред БТА писателят и поет Георги Константинов, който днес отбелязва своя 80-и рожден ден.

Роден е в гр. Плевен, където получава средното си образование. Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1967). Заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990–1991). Заместник-министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН-център – от 1996 г., негов председател (2000–2014) и понастоящем: почетен председател. За пръв път печата стихове в сп. „Родна реч“ и във в. „Народна младеж“, „Септемврийска победа“ (Плевен). Стиховете му са включвани в различни антологии и са превеждани на почти всички европейски езици, на японски, хинди и др.

Издадени книги: „Една усмивка ми е столица” (1967), „Обичай ме в неделя” (1970), „Хиляди прозорци” (1972), „Така живеят легендите” (1973), „Лично време” (1974, 1985), „Папагалчето Браво” (1974, 2010), „Гълъб със запалени криле” (1976), „Как планината отида на море” (1977), „Неграмотно сърце” (1978, 1981), „Вечен ден” (1980), „Туфо, рижият пират” (1980, 1985, 1987, 1989, 1993, 1995, 2006), „Електронното куче” (1981), „Театралното представление” (1981), „Общителен самотник” (1982), „Палто за всички” (1982), „Магаре с крила” (1983), „Не Марс – гълъбът” (1983), „Духовита възраст” (1984, 1986), „Високо – към снега” (1985), “Новите подвизи на Туфо рижият пират” (1985), „Антиистория славянобългарска или по-скоро традиции, морални устои, идоли и идеали на българските властници и властогонци. Ч. 1.“ (1986, 1991), „Човек в тълпата” (1986), „Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987), „Път и дом” (1988), „Плевен” (1989, съавт.), „Приказка за Голямото и Малкото време” (1990), „Приказки за Румпи-Румп” (1990, 2001), „Балада за нисшите чинове” (1992), „Обичам те дотук” (1992, 1993, 1994, 4. доп. изд. 1997, 1998, 2004, 2013), „Елени в житата” (1993), „Племе и време” (1993), „Тук, на изток отъ рая” (1995), „Будна кома. Нова поезия” (1996, двуез.), „Как се ражда дракон” (1997), „Дърво и птица. Нова поезия” (1999, двуез.), „Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999), „Аспиринов сняг. Нови стихове” (2001), „Моят рецитал. Избрани стихове” (2003), „Въпроси в зоопарка” (2005, 2013), „Любовно разписание” (2005), „Човекът е въпрос. Нови стихотворения” (2005), „Вечерна дъга. Стихотворения, писани през този век” (2006), „Нови стихове” (2008), „Избрани творби в 4 т.” (2009–2012), „Премеждието, наречено живот; Шегите на Егенетов” (2010), „Врана в снега. Нови стихотворения” (2011), „Вълнение в Константинопол” (2013, 2014), „Човек за споделяне в 2 т.” (2013–2015), „Вечно подранил. Нови стихове“ (2015), „Неделен човек“ (2017), „Миг като вечност“ (2018), „Колхида. Избрани стихове“ (2019), „Поезията като свидетел“ (2019), „Непадаща звезда: копнеж, тревога и любов“ (2020), „Дърво и птица“ (2021, двуез.), „Роднина на дъжда“ (2021), „Приключенията на Туфо Рижия пират“ (на словашки ез.) (2022), „Вечерни слънчогледи“ (2023), „Живея високосно“ (2023), „Котка пешеходка“ (2023).

След навършването на 80-ата си годишнина той има намерение да започне да пише и мемоарна книга, свързана с негови пътувания и срещи с интересни хора.

"Имал съм възможност почти цял ден да разговарям с първия космонавт Юрий Гагарин. Имам среща, макар и кратка, с папа Йоан-Павел II. С него разменихме думи, които ще помня цял живот. Неговите думи бяха: "Радостен съм, че разговарям с писател от родината на Кирил и Методий". С тях той, така да се каже, благослови това, че България е страната, съхранила и развила делото на Кирил и Методий", разказа Георги Константинов. Сред писателите, с които е разговарял, са Ърскин Колдуел, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Тумас Транстрьомер, Алберто Моравия, а в книгата си би описал още познанството и приятелството си с български автори като Никола Инджов, Андрей Германов, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев.