На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден

Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията майка. "Сретение" означава "среща" и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.

В българските вярвания деня се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба - наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.

В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.

Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.