Доц. Сотир Марчев: Високото кръвно на Рузвелт в Ялта пуска комунизма в Източна Европа Сподели

Общество

11-02-2015, 23:37

Снимка:

в. 24 часа

Автор:

Любомира Николаева, вестник "24 часа"

Всичко от Автора

- Доц. Марчев, заради резките застудявания напоследък много хора се оплакват, че кръвното им "скача", кога трябва да търсят лекар?

- Хората с артериално налягане над 140/90 mmHg трябва да си лекуват кръвното, така че то да се поддържа под тези стойности. Трябва да се опита намаляване на артериалното налягане първо с достъпни и зависещи само лично от нас средства като увеличаване на движението, намаляване на наднорменото тегло, ограничаване на готварската сол, намаляване на прекомерния алкохол (тези неща препоръчваме включително и на здравите хора като елементарна грижа да продължат да бъдат здрави). Ако не помогнат и кръвното налягане се задържа над 140/90 mmHg, трябва да се пият и лекарства.

- Идеалното кръвно не е ли 120/80?

- Не. Здравите хора, които имат кръвно 120/80mmHg, средно статистически живеят по-дълго от тези с кръвно 140/90. Обаче ако вземем двама хипертоници и ако на единия му понижим кръвното под 140/90, а на другия под 120/80, не се установява разлика в продължителността на живота им. Нещо като закона на добрата домакиня: "Ако си измиете прозорците, няма начин да не завали дъжд. Ако ги миете с цел да предизвикате дъжд - няма да стане!" Намаляването с лекарства на артериалното налягане под 120/80 mmHg води до по-големи продажби на лекарства, по-големи печалби за фармацевтичните компании, по-високи комисиони за аптеките, но не и до по-добро здраве за пациента. Правим изключение за хора, които цял живот са били с ниско артериално налягане, и които като вдигнат кръвното около 140/90 mmHg, стават неработоспособни. На тях им понижаваме артериалното налягане до стойности, при които се чувстват добре, като им обясняваме, че това е единствената цел на лечението им. Фиксирането върху кръвно налягане 120/80 вече е препоръка, ревизирана от медицината. Науката се развива и кардиологията днес много се различава от кардиологията вчера, а по отношение на кардиологията отпреди 60 г. е направо неузнаваема.

- Какво от тогавашните схващания е напълно отречено?

- Ще отговоря с една истинска история, която показва разликата по много красноречив начин.

Пак в началото на февруари, но точно преди 70 години - от 4 до 11 февруари 1945 г., се провежда конференцията в Ялта, на която Западът отстъпва Източна Европа на Сталин.

Американският президент Франклин Делано Рузвелт, който трябва най-активно да отстоява позициите на Запада, отива на тази среща с артериално налягане 260/150 mmHg.

Всеки хипертоник има представа как би се чувствал с такова артериално налягане и колко работоспособен ще е. Лекарят на Уинстън Чърчил, който е присъствал на тази среща, придружавайки премиера си, пише за Рузвелт: "Беше с вид на умиращ човек". Имал е основание.

Два месеца по-късно - на 13 април 1945 г., Рузвелт умира от мозъчен кръвоизлив при артериално налягане над 300/190, При аутопсията се вижда и генерализирана атеросклероза.

- Как е било допуснато американският президент да бъде с такова високо кръвно?

- Петдесет години след смъртта на Рузвелт един от най-известните кардиолози - Франц Месерли, публикува анализ на медицинската страна на тази история в The New England Journal of Medicine. Той обяснява, че причината е тогавашното ниво на кардиологията. По това време се е смятало, преподавало и пишело в медицинските учебници, че високото кръвно налягане е компенсаторен механизъм за по-добро кръвоснабдяване на тялото. Връзката между повишеното артериално налягане и сърдечносъдовата смъртност не е била известна. Затова в деня, в който Рузвелт - заклет пушач и тежък хипертоник, умира, американските вестници пишат в заглавията си, че неговата смърт е "гръм от ясно небе".

- Днес звучи меко казано невероятно.

- Тогава и аз бях много впечатлен от тази статия на Месерли, не само от фактите, но и от стила му на писане и от анализа на събитията. Преди няколко години на една медицинска конференция в Истанбул отидохме с проф. Витан Влахов специално на лекция на Месерли, любопитно ми беше какво е станало с този блестящ ум. Оказа се, че той въобще не се е променил - илюстрация на популярната фраза, че едни хора остаряват като галош, а други - като катедрала. В статията на Месерли се цитира американски анализ от 1989 г., че тежкото здравословно състояние на президента е довело впоследствие до неуспехите на американската политика в Ялта и Потсдам, идването на комунизма в Източна Европа, загубата на Китай и инвазията в Южна Корея. Разбира се, не се коментира здравето на отсрещната страна - генералисимус Йосиф Висарионович Сталин, макар че срещата е проведена в Ялта, защото лекарите не са позволявали дълги пътувания на Сталин.

Цялото интервю можете да прочетете тук.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен