Светослав Бърканичков: Няма как да не съм доволен, след като ще зимуваме на първо място

Не искам и да се замисля, че някога ще трябва да спра да играя футбол, споделя наставникът на Белите орли

Есенният дял от шампионата на А ОФГ - Плевен приключи и Белите орли ще зимуват на върха. Потърсихме наставника на плевенския тим Светослав Бърканичков за да коментира изминалите няколко месеца, в които съчетава треньорската си работа при "орлите" и изявите си на терена с екипа на Ювентус (Малчика).

Светльо, какъв е коментарът ти за изминалия полусезон и представянето на тима?

Като се има предвид, че имах буквално 1-2 месеца, в които трябваше да търся футболисти и да преговарям с тях, за да сформирам отбор, мисля, че сме в правилната насока и тепърва ще става все по-добър колективът ни. Огромни заслуги за случващото се има и президентът ни и спонсор Здравко Георгиев, който се постара да ни осигури отлични условия за тренировки, екипировка и всичко, от което се нуждаем. Няма как да не съм доволен от сезона, след като ще зимуваме на първо място. Доволен съм от момчетата за старанието и себераздаването по време на тренировъчния процес и най-вече в мачовете. Има все още какво да се желае през пролетния полусезон, но вярвам, че ще го постигнем и ще бъдем още по силни.

Как ти се вижда състоянието на футбола в окръжната група?

Като цяло футболът в окръжната група не е на нужното ниво, била е и по-силна. Но то е нормално, много малко отбори тренират, събират се от мач на мач, терените са ужасни за голямо съжаление и няма как да очакваме качество. Мога да посоча 2 или 3 отбора, от които съм силно впечатлен. На първо място е отборът на Борба (Шияково) - много добре балансиран тим с добри футболисти. Отборът на Мизия (Кнежа) също е от приятните изненади. Имат добри условия, тренират, което е важно. Треньор им е един приятел, с който сме учили и играли заедно - Димитър Сталинов-Лъвчето. Той има на какво да ги научи.

Какви са очакванията ти за пролетния дял от шампионата?

Очакванията ми за пролетния сезон са още по-големи. Ще имаме време да се подготвим както физически, така и технически и тактически. Ще видя за още едно-две попълнения и се надявам да бъдем още по-убедителни и с добри игри и много голове да радваме привържениците ни. Тук ще вметна, че съм благодарен на всички, които ни подкрепят. Имахме срещи с около 300 души публика, което ни мотивира допълнително.

Все още играеш и за Ювентус (Малчика), но къде тръпката е по-голяма - на терена или извън него? И как, като цяло, ти подейства треньорството през последните месеци?

Да, все още се състезавам в отбора на Ювентус (Малчика) и не мисля скоро да спирам. Чувствам се добре физически, имам все още силата и най-вече желанието да се раздавам както винаги докрай. Спокойно мога да играя поне още 4-5 години на ниво "В" Група. Не искам и да се замисля, че някога ще трябва да спра да играя футбол (смее се). Чувствам се перфектно - да играеш и да си треньор в същото време, при два различни отбора. Много бързо трябва да се прехвърляш от едното в другото. Емоциите са много големи, но честно, ако трябва да кажа, много повече емоции и главоболия са, когато съм извън терена и водя отбора на Белите орли. По-голямо е напрежението. Тръпката е и при двата случая, но доста различно по себе си. Като заключение бих казал, че нямам търпение пролетният полусезон да започва.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"