Откриват изложба по повод 130 години от създаването на ПГ по лозарство и винарство - Плевен

Идеята за откриване на училището принадлежала на някогашния Плевенски окръжен съвет

На 13 февруари от 10,00 часа, в сградата на отдел "Държавен архив" – Плевен ще се открие изложба посветена на 130-годишнината от основаването на лозаро-винарското училище в Плевен.

В изложбата са използвани материали, които се съхраняват във: Фонд № 271К – Държавно средно земеделско  училище "Княз  Симеон  Търновски" – Плевен (1890 - 1944) и фонд № 493 – Селскостопански техникум – Плевен, съобщиха от Държавния архив.

Училището е с дълга история, преживяло промените в управлението и защитило, въпреки трудностите правото си да съществува. В своя многогодишен живот не е претърпяло промени в програмата си, само в организацията, не един път е било във възход и упадък, но си остава специално лозаро-винарско училище и с тенденция и занапред да е такова. Лозарството и винарството години наред давали доходи на населението в Плевенска област. Плевенските вина са се ценели като едни от най-добрите в България. Училището оказвало добра помощ за рационалното култивиране на новите сортове лози. Възпитаниците на училището давали сили на успехите на нашето селско стопанство. Те са първите, които свързвали селскостопанската наука с практиката. Завършилите през годините са се изявявали като най-добри специалисти по лозарство, винарство и градинарство, оглавяват важни сектори на обществения, стопанския и политически живот в България.

Идеята за откриване на училището принадлежала на някогашния Плевенски окръжен съвет. В далечната 1888 г., схващайки значението на лозарството и винарството за града и неговото бъдеще като стопански център, предвиждало сума за издържане на специален учител по лозарство и винарство , който да дава безплатни напътствия на населението. За такъв бил назначен учителят по винарство от Садовското земеделско училище Никола Емфеджиев. Много скоро заедно с председателя на Окръжния съвет Тодор Табаков, за да постигнат по-добре своята цел за подобрение на земеделието решили:

Да се отвори в Плевен практическо, винарско училище с двегодишен курс.

Да се създаде образцово лозе и голяма образцова винарска изба за обучение на учениците и даване на упътвания на частните стопани, лозари и винари.

Да се създаде и един образцов чифлик с всички модерни съоръжения за практика на учениците от училището, в което се предвиждат като предмети земеделие и скотовъдство.

Благодарение на загрижеността на председателя Тодор Табаков се пристъпило веднага към реализиране на поставената задача. Създала се специална комисия. През 1889 година започнало строителството на училищното здание ( Днешния център за работа с деца в градската градина).

Строителството привършило през 1890 г. В същата година било поставено началото на чифлика “Kлиментина” ( до с. Победа, Плевенско) и основите на образцовата винарска изба. За строежа и обзавеждането на училището комисията изразходвала 200 000 лв., а за избата 120 000 лв. През същата година се отчуждили места около самата изба за парк и овощна градина, а друга част за лозя.

На 1 септември 1890 година училището било открито, с директор Никола Емфеджиев, започнало да функционира с 4 души ученици под името “Българско практическо земеделско училище”.

Две години по-късно станало държавно и минало под  ръководството на Министерството на просветата като става с 3 годишен курс. През 1893 година завършил първия випуск от 4 души:

Иван Кюмюрджиев, Тодор Маждраков, Цончо Милчев и Христо Спасов, всички от Плевен. Под покровителството на постоянната комисия, училището напредвало в своето развитие и обзавеждане. Създали се отлични кабинети по химия, физика, геодезия, лесовъдство.  През 1894 г. новосъздаденото Министерство на търговията и земеделието откупило зданието и поема издръжката на училището.

Училището се преименувало в „Българско държавно винарско-земеделско училище”. До края на XIX в. броят на учениците нараснал, както и авторитета на училището. През учебната 1897 – 1898 г. държавното винарско-земеделско училище било посещавано от 94 ученика. Министерството отпечатало правилник и програма на държавното практическо земеделско училище. Правилникът и програмата били едни и същи за трите наши земеделски училища по това време, в с. Садово, Пловдивско, Русе и Плевен. Според програмата училищата били средни и давали право на завършилите да стават народни учители и да следват висши учебни заведения в чужбина. През 1903 г. училището става “Българско държавно лозаро-овощарско училище” и работили  предимно в областта на лозарството, винарството и градинарството. Давало се предимство на специалните предмети – лозарство, винарство, овощарство, зеленичарство, цветарство и паркотворство. Учениците живеели свободно в града, но през 1904 г. по настояване на директора Янко Забунов се учредил полупансион. В училището кипял творчески и интензивен живот, но гордостта и реномето му се крепели на избата и нейните хубави вина.

След добрите години дошъл упадък. През месец януари 1907 г. училището изгаряло, постройката била бързо възстановена. Но се нарушил ритъма на училищния живот, настъпили тежки дни. Училището изгубило характера на средно учебно заведение и съществувало като практическо училище с 2 годишен, а по-късно 3 годишен курс на обучение с неопределено бъдеще. Започнало да губи своя престиж на сериозно учебно заведение и числото на кандидатите ученици бързо намаляло. Било изхвърлено от собственото здание и започнало един скитнически живот – наемали се частни неподходящи за целта на обучението здания в разни части на града.

След войните Балканска, Meждусъюзническа и Първа световна, учебната 1919 – 1920 г. започнала с един бърз подем. За директор бил назначен Драган Нешев, който с енергични действия и помощта на министър – председателя Александър Стамболийски и министъра на земеделието Александър Оббов, и двамата възпитаници на училището, успял да настани училището в старата сграда. Запазило своя специален характер и се изравнило  със земеделските училища в Садово и Русе. Курсът станал 5 годишен и кандидатите се увеличили. През 1921 г. при училището се открил и висш лозаро-градинарски институт с директор Илия Димитров (директор на земеделската катедра – Плевен) Училището напредвало, направили се подобрения във всички сервизи. Във винарската изба учителя Янко Крънзов създал лаборатория за провеждане на практическите занятия по винарска химия. Създал се лозарски кабинет. С внушителен брой ученици и владеещия ред и дисциплина училището отново си извоювало добро име. Плевенските граждани се гордеели с успехите на училището. При нов опит на управляващите да го принизят до практическо, училището продължило да съществува като средно специално с два отдела, лозаро-винарски и градинарски. През 1937 г. на 14 февруари на патронния празник на училището “Трифон Зарезан“, било осветено в тържествена обстановка знамето, изработено от лектора по рисуване Милослав Казанджиев. Училищната управа водила усилена дейност и за реализиране на идея, която се зародила още през 20-те години за изместване на училището извън града, като за целта се отчуждили земи около фермата и овощния разсадник в местността “Бала – баир”. Дори за тази цел бил отпуснат кредит от 10 000 000 лв. Но до построяването на нова сграда не се стигнало заради немарливост на ръководителите на техникума и настъпването на военните години.

През 1939 година била направена нова реформа в учебната програма. Засилва се обучението по общообразователните предмети, с тенденция училището да еволюира в земеделска гимназия, за да могат да се разширят правата на възпитаниците при постъпване във висшите учебни заведения и добият по-солидна обща култура. След Втората световна война , промяната в управлението на България внася нов дух и нови надежди за работа. В годините на социализма, в духа на това време се подобрила учебната подготовка. През 1950 г. се открил полевъден отдел, създали се нови кабинети. Интересът към училището е голям, дори се организирали курсове за преквалификация в лозаро-винарство, на завършили средно гимназиално образование. Голяма част от завършилите този курс се ориентирали към селското стопанство. Две години по-късно се открил и животновъден отдел. Но за училището настъпил нов период на упадък. Собствената сграда на училището била отстъпена за пионерски дом и за него настъпили тежки дни на скитане. Тези години разстроили работата на персонала на училището, разпиляла се материалната база събирана с години. Разрушението засегнало и учебното опитно стопанство. Тези години били наречени: “Седемте гладни години”. Към техникума се присъединило и машинно тракторното училище. Това влошило още и без това критичното му положение. В края на 50-те години отново започнало да се съвзема, подобрила се материалната база, разпръснатия инвентар и имущество започнал да се прибира и подрежда. Така колектива на училището се заловил за творческа работа с освежен дух. Училището било оземлено на ново място с 607 декара (до Стара гара). Това място било подходящо не само за развиване на всички стопански отрасли, застопански двор и сгради, но и създавало възможност да се реализира бленуваната мечта – п строяване на нова учебна сграда с пансион извън града в самото опитно стопанство където е до днес .

С малки изключения училището е работило непрекъснато от 1890 г. до настоящата 2020 г. Цели 130 години. Обучението, свързано с труда възпитава благородни черти в характера. Голям брой от завършилите са образцови земеделски стопани, много са се наложили като видни стопански и обществено-политически дейци. Винаги в крак с времето.

Преди 9 септември 1944 г. и няколко години след тази обучението се е водело целодневно смесено – до обяд теоретически занятия, а след обяд практически. Срядата и съботата са били свободни от следобедни занятия. Обучението се е водило по определено седмично разписание за половин година или за цяла година. Типове учебни програми не се давали, а преподавателя сам е разработвал програмата по предмета си. Календарното разпределение не било задължително, планирането на урока също. Ревизии на преподавателите са се правели 1 – 2 пъти годишно от инспекторите. Такава система давала възможност на преподавателя да проявява самостоятелност стига той да има самоинициатива. Практическите занятия са се водили в учебно опитно стопанство. То се е провеждало като след известни демонстративни и показни разяснения на учениците се поставяла задача. През зимата когато времето е неблагоприятно, обикновено практиката минавала в четене на известни доклади от страна на курсистите или анализиране на някой въпрос.

След промените в управлението през 1944 г., учебната работа се променила, слага се плановото начало. Обучението се водило по специални учебни планове и график. За всяка учебна дисциплина се разработвали програмни учебни основи. Преподавателят бил длъжен да прави календарно разпределение на материала по предмета си и да се явява на урок с предварително разработен план. Училището разработвало свой годишен план за цялостната си учебно възпитателна работа., който се разбивал по месеци и на основата на, който преподавателите разработвали своите лични планове. Значително се засилила практическата и производствена работа. Четири пъти през годината курсистите били на производствена практика, извън редовните. Общият брой на часовете за практика бил над 40%. Разпределението между специалните и общообразователните предмети било в отношение 1:1.

Възпитателната работа винаги е била с пулса на времето. Преди 9 септември 1944 г. възпитанието е било насочено в дух на патриотизъм. В техникума е съществувала организацията “Бранник”, в която са членували голям брой от курсистите. Имало и организация на Работническия младежки съюз. Не били редки случаите на противопоставяне между тях.

След Девети септември в училището се прилагали нови възпитателни форми като: критика, самокритика, съревнованието, многотиражките, политическите кръжоци и лектории.

Променяла се с времето средата, но училището оцеляло и не променило основната си същност, такава каквато била замислена още през 1890 год., да образова, да дава практически познания за бъдещи лозари, винари и градинари. Нашият град и България имат нужда от такова училище.

Честита годишнина!



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен