Историята на рибарското село Долни Вит

По време на турското робство селото се е казвало „Шамлиево“ - от някогашния турски чифликчия Шамли бей

Долни Вит е село в Северна България, което се намира в община Гулянци, област Плевен. Отстои на 9 км североизточно от Гулянци, на 39 км северно от Плевен и на 193 км североизточно от София. Съседните села Сомовит и Милковица са съответно на 4 км североизточно и на 4 км южно. Разположено е в низина, съвсем близо до десните брегове на реките Вит и Дунав. Надморската му височина достига 48 м. Климатът е умереноконтинентален със студена зима и топло лято, количеството на валежите е малко.

Железопътен и автобусен транспорт го свързват с останалите населени места. Селото е едно от големите в общината и е много добре уредено. Главните улици са асфалтирани и осветени, изградени са водопреносна и електропреносна мрежи. Постоянното население наброява около 515 души. В Долни вит функционират кметство, параклис, читалище, детска градина, магазини и заведение. Най-близкото училище е в Милковица.

Селото има стадион „Бенковски“ и футболен клуб. Любителите на риболова могат да се възползват от условията, които река Вит предоставя за практикуването му, както и за пикници, плаж и разходки.

По време на турското робство селото се е казвало „Шамлиево“. Неговите стари жители разказват, че селището носи името на някогашния турски чифликчия Шамли бей, който владеел над 10 000 декара ниви и ливади. След освобождението на България от османско иго той заминава за Анадола и селяните стават собственици на плодородната земя в околността на селото. Населението се е занимавало със земеделие, животновъдство и градинарство. Селото е разположено по склоновете на възвишение и има югозападно разположение. Поради свличане на земни пластове жителите са принудени да изоставят дворните си места и се преместват на друго място. Това е станало през 1956 година. Новото село е застроено в низината, където преди са били зеленчукови градини. Построени са и нови къщи, посадени са плодни дървета, а дворовете и улиците са озеленени.

С времето Долни Вит е успяло да запази кулинарната си традиция. Характерното ястие е „Моаре де пеще“ (от румънското moare de peşte - „рибна саламура“), наричано още "моричика" и „прясол“. В останалите части на България това ястие е известно и като "влашка саламура". Задължително е да се приготви с прясна дунавска риба – таранка или уклей, към нея се добавя и изпечено на фурна пиле. Част от традицията е местните да консумират ястието горещо.

По отношение на културно и архитектурно наследство районът има какво да покаже. В общината е представен основно археологическият резерват "Улпия Ескус", намиращ се на 28 км от Гиген. Резерватът е обявен за паметник на културата с национално значение, представляващ останки от римски и византийски град.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен